* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двори ходеше,
златно кандило миеше.
Миеше и го триеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, мили Божчеце,
айде ме, Боже, отърви
от Марка, от хайдутина.
Мене ми, Боже, дотегна
кървави ризи да пера,
у комин да ги суша.
А най ми, Боже, бактиса
човешки глави да крия
у братовата му ръженца.
А най ми много бактиса,
сутрин рано да става,
кучета да ми разлава,
децата да ми разплаква.
Вельо из пътя вървеше,
Вельо Грозданки думаше:
- Хайде със мене да тръгнеш,
аз ще те, мъри, отърва
от Марка, мъри, хайдутина.
Грозданка Веля думаше:
- Малко ме нещо почакай,
аз имам дете кърмаче,
кърмаче, тригодиначе.
Да си детето накърмя,
накърмя да го оставя.
Грозданка си дете накърми
и го у люлка сложила.
Жълте си дюля откъснала
и я на дете подаде,
и си на дете думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
таз дюля ще ти й за майка.
Коят' кошута помине,
тя ще те, майка, накърми.
Когато вятър повее,
той ще те, мама, залюлей.
Кога дъждец удари,
той ще те, мама, окъпе.
И си из портата излягла,
и си с Веля тръгнала.
Кат на край село излегли,
Вельо Грозданки думаше:
- Качи се, мъри, на коня,
на коня, мъри, въз мени,
че далеко, мъри, ще идем,
далеко, у Будинграда.
Грозданка на кончето
въз Веля седнала.
Като гората стигнали,
Вельо на Грозданка думаше:
- Мари, бръкни в коин джобове,
алено було извади,
че се, Грозданке, прибули,
че таз гора й, мъри, хайдушка -
да не срещнем Марка,
мъри, Марка хайдутина.
Грозданка було извадила,
че се Грозданка прибулила.
Като в гората увлегли,
че там си Марко излягъл,
на пътя, на кръстопътя
и на Вельо думаше:
- Вельо льо, тежък търговец,
ще стане девет години
как ходя тебе да търся.
Търговска глава да отрежа,
шиник жълтици да взема.
Вельо на Марка думаше:
- Я постой, Марко, почакай.
Ще стане три дни и три нощи
кат ходя тебе да търся.
Аз съм се, Марко, исгодил -
на мене кръстник да станеш,
у Будинграда да дойдеш.
Там ще ми й, Марко, сватбата.
Марко на Веля думаше:
- Я си отгъни булчето,
дали ще го харесам,
на мене кумица да стани.
Вельо на Марка думаше:
- Нали знайш, Марко, обичая,
обичая, българския -
доде кръстник кумица не венчай
у челото не я поглежда.
Вельо си напред тръгна,
Марко се назад повърна.
Марко на Веля думаше:
- Аз ще си у нас отида,
булчето си ще взема
и да те, Вельо, венчея.
Марко си конче възседна
и до техни порти отиде,
и се изясно изпровикна:
- Грозданке, булка хубава,
мари, ела ми порти отвори,
млада кръстница ще идеш
на Веля, на твоя любовник!
Все ми се сърдиш, Грозданке,
никъде не си ходила -
у Будинграда ще те занеса,
млада кръстничка да станеш.
Не го е чула Грозданка,
най го е чула мама му.
Тя му портите отворила,
люти го й клетви заклела:
- Марко ле, мама, Марко ле,
да окьоравеш, мама, да ослепеш!
Арам да ти е носене,
дет съм те, мама, носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце.
Арам да ти й кърмата,
дет съм те, мама, кърмила...
Вельо ми тежко търговче,
Вельо Грозданка открадна!
Марко се много ядоса,
конче си назад повърна
и си на конче думаше:
- Да врам ми, да врам, хранен кон.
Ко си Грозданка стигнеш -
копита ще ти подкова
със златни петали,
гривата ще ти поднижа
с бели и червени маргари.
Ако не стигнеш Грозданка -
главата ще ти отрежа
и гарвани ще нахраня
със твойто месо червено.
Кара Марко, че кара -
не можа Грозданка да стигне,
че му кончето западна.
Че слезе Марко от кончето,
че му главата отряза,
че му месото наряза
и го по дървете накъчи,
че се изясно изпровикна:
- Елате, орли и гарвани,
със месо да ви нахраня!
И Марко си напред тръгна,
че вървя Марко, че вървя -
у коса и у брада обрасъл.
Косата му е постилка,
брадата му е загъвка.
Че вървя Марко, че вървя,
че вървя девет години.
У Будинграда отиде,
на край село чешма имъло,
поспрял водица да пие.
Като нагоре погледнал -
Грозданка из двори ходеше.
Грозданка си бели менци грабнала
и си за вода отишла.
Като си Марка видяла,
видяла, не го познала.
И тя си котли наляла,
и си на старче думала:
- Отде си, старче, откъде си?
Не си ли чувал за Марка,
за Марка, за хайдутина -
дали са го Марка убили?
Старче на булка думаше:
- Аз зная, булка, аз зная,
че са го Марка убили -
на неговата помина там бях.
Че се Грозданка зарадва
и тя на старче думаше:
- У дома да те заведа,
на Веля всичко да кажеш,
че са го Марка убили.
Че го Грозданка поведе,
и тя го у тях заведе,
и кат се било мръкнало,
нали се Вельо завърна.
Че го Грозданка посрещна
и на Веля думаше:
- По-бърже изпрегни руси биволи,
че си гости имаме.
Вельо си биволи изпрегна
и си у къщи отиде,
и си Велю при старче седна.
Грозданка старче думаше:
- Разправяй, старче, на Веля,
че са го Марка убили.
Че си старче разправя,
де знай, олан, не знае.
Вельо и Грозданка, двамата,
че много са му повярвали.
Яли, са, олан, пили са,
че са си, олан, легнали.
Като се, олън, съмнало,
Вельо на нива замина.
Вельо Грозданки думаше:
- Грозданке, булке хубава,
шиник жълтици напълни,
на старче да ги подариш,
дето за Марка разправи,
че са го Марка убили!
Старче нахранила и го напоила.
Шиник жълтици напълни
и на старче думаше:
- Къде, дядо, жълтици да сложим?
А старец нищо не каза
и си пазвата разкопча.
Като Грозданка у пазвата му погледна
и си шиник изтърва.
Не било старче незнайно -
най бил Марко хайдутин.
С хайдушки колани опасан
и със чифте пищови.
Марко Грозданка улови
и й главата отряза.
До вечерта седя и чака.
Като се Вельо завърна
и неговата глава отряза.
Напълни торба жълтици
и си у тях отиде.
Ако не би чудо ставало -
не би се песен пеело!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016