* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Се скарали Марко, Марковица,
се скарали, вели, за ниощо,
за пустата, море, хубавина!
Марко вели: - Аз сум по-хубаво!
Марковица: - Аз сум по-хубава!
Се налути Марко Крале,
ми одбегна Марко на тугина,
на тугина, во Солуна града;
време стоял, време три години,
во Солуна, кай Mар' кръчмарица.
Що му пущи млада Марковица,
що му пущи една бела книга:
- Дейди, Марко, Марко Крале,
се допило вино трогодишно,
се дояло макьинското брашно;
ал' си ходиш, али да ми кажеш,
да ми кажеш, крайо да си барам?
Марко снощи сън си сънувало -
се собрале во рамни дворови,
се собрале пилци сколовранци,
ай, во пилци горска яребица,
айде, друго, сива соколина!
Що ми стана Марко пръвно утро,
сън й каж'ва негов' посестрима:
- Дейди, Маро, Маро посестримо,
що сум сънок, сънок сънувало -
се собрале во рамни дворови,
се собрале пилци сколовранци,
ай, во пилци горска яребица,
айде, друго, сива соколина!
Изговори Мара кръчмарица:
- Дейди, Марко, Марко Крале,
пилците се китени сватови,
яребица - млада Марковица,
соколина - млада зетушина, -
кье ти й вземат хубава невеста!
Що дочуло Беле Костурянче,
оти ми е Марко избегало,
запустило хубава невеста
за пустата, море, хубавина!
Що ми дойда во Вароша града:
- Дейди, - рече, - млада Марковице,
и аз сум си по-юнак от Марка;
ко' се бихме с Турци, клети Турци,
ко' се бихме на Косово рамно,
кай що беше стари кнез Лазар,
кай що беше Милош Обилич,
тамо беше Марко Крале.
Он носеше два табура войска,
аз си носе три табури войска -
и аз сум си по-юнак от Марка!
Ми я зеде млада Марковица,
ми я зеде Беле Костурянче,
я однесе во Костура града.
Тогай Марко, тогай ми потегна,
ми потегна от Солуна града;
овде-онде по бели друмови,
на път стрете едно старо дедо,
той ми паси дробните телчиня:
- Добро утро, море, стари дедо,
кай си пасиш дробните телчиня,
дали видя китени сватови?
- Дай Бог добро, Марко Крале,
аз й видо китени сватови, -
Он ми беше Беле Костурянче.
Погор' найде еден млади орач:
- Добро утро, море, млади орач,
кай си ораш, и песна пееш,
да ли ти се сурци уйдисани,
да ли ти е невест уйдисана,
али ти е нива хлебородна?
- Та и сурци ми се уйдисани,
та и нива ми е хлебородна,
и невеста ми е погодена;
ами сега една що помина,
летно сънце, сънце ми грееше!
Ми се чуди Марко от Вароша -
ми позна млада Марковица!
Ми се стори криво-улугаво,
ми се стори крива просячина;
ми отиде во Костура града,
он ми проси кай Белеви порти;
ами време векье ми се стемни,
уще проси крива просячина.
Изговори Беле Костурянче:
- Дейди, мори, млада Марковице,
ай, викни я крива просячина,
нек нокюва во нашата кукя.
Ми отиде криво-улугаво,
ми отиде во Белеви куки;
го кладоа на честна трапеза.
Пият, ядат Белеви приятели,
отварая Марковата сабя,
Марковата сабя зглобалия,
отварая - не ми се отвори!
My дадова на Марково внуче,
младо внуче, дете Секуленце;
ми я зеде Марковото внуче,
ми я зеде, ми я подмръднало!
Натема го Марково колено!
Изговор'я гости, приятели, -
дайте му я на крив' просячина.
Изговори крива просячина:
- Кай сум видел кривото железо,
кай сум видел како се отвора?
Натема го крива просячина!
Tо не било крива просячина,
туку било Марко магесница -
що я зеде сабя зглобалия,
ми я удри от десно колено,
се поправи сабя кулаклия!
Стана Марко на юначки нози,
се развърте налево, надесно,
го разлути сърце пехливанско -
он ми удри Беле Костурянче,
он ми удри гости, приятели,
я запусти честната трапеза;
си я зеде млада Марковица,
я занесе во Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016