|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Грозданка ходи по двори,
лошо си Марко кълнеше:
- Додяло, дотегнало ми е,
от тоз Марко, тоз хайдутина,
всяка ми вечер донася,
по една риза кървава,
по една глава човешка!
Кандисах вече и бактисах,
кървави ризи да пера
и човешки глави да крия.
Велчо край двори вървеше,
Велчо Грозданки думаше:
- Грозданке, булка хубава,
тебе ти, холам, не мяза,
из Марково двори да ходиш,
а най ти мяза, Грозданке,
из мойто двори да ходиш,
из мойто двори - калдъръм.
Къщята ми са на чардак,
рафове са дивлени,
със стълба рафа ще редиш.
Грозданка дума на Велчо:
- Чакай ме, Велчо, почакай,
мъжка си рожба да окъпя,
да окъпя и да я приспя,
и стара свекърва да издебна.
Велчо Грозданка почака,
мъжка си рожба окъпала,
окъпала и я приспала,
и стара свекърва издебнала,
тогаз на Велчо пристана.
Велчо я веде, поведе,
като из пътя вървяха,
среща им Марко идеше.
Марко на Велчо думаше:
- Велчо льо, кардаш Велчо льо,
бе, каква е тази работа?
Велчо на Марко думаше:
- Мене ми мома пристана!
- Открии я, Велчо, открии я,
и аз да й видя ликата,
како ми холам домяза,
на мойта бяла Грозданка.
- Как да я, Марко, открия,
от хората е срамота,
а от Господа грехота,
кумица ще ти стани, бе.
Като си Марко отиде
и си кончето отседна,
дете им в люлка плачеше
и баба му го люлееше.
Марко мали си думаше:
- Къде е, майко, Грозданка,
ти да й бавиш детето?
Мама на Марко думаше:
- Марко льо, сине Марко льо,
от сутря я няма Грозданка.
Марко се на конче преметна
и си на конче думаше:
- Ако си стигнем Грозданка,
краката ти ще посребря,
гривата ти ще позлатя!
И си кончето посбута
и ги на пътя достигна,
извади сабя френгия,
и им главите отряза.
Младово, Новозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|