* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Тодорка мами думаше:
- Мале мо, стара свекърво,
мене ми вече бактиса
кървави ризи да пера,
челяши глави да крия,
ръждиви саби да трия!
Комшиите ме угадиха,
угадиха и ме питаха:
"Тодорке, булка хубава,
защо ви й река кървава,
кървава и размътена?"
Ази ги хитро излъгах,
че си кравата заклахме -
затуй ни й река кървава,
кървава и размътена.
Бре, мале, Марко ще оставя,
ще оставя, ще го парясам!
Дорде Тодорка издума,
човек на порти похлопа:
- Стани ми, Тодорке, пристани.
Че си Тодорка пристана
на Белчо - Марков кавадар.
На път се с Марко срещнаха,
Белчо на Марка думаше:
- Марко, ти мой кавадар,
мене ми мома пристана.
Дай да ти ръка целуне,
че тебе кум ще калесам,
ти да ни, Марко, венчаваш.
Марко си конче препусна
и си на порти отиде,
и си на Тодорка извика:
- Тодорке, булка хубава,
стани ми порти отвори!
Станала Марковата майка,
и тя му порти отвори,
и си на Марка думаше:
- Марко льо, синко Марко льо,
тебе ти булка пристана
на Белча, твоя кавадар.
Марко го гневно догневя
и на кончето си думаше:
- Ако ми Белчо настигнеш,
краката ще ти позлатя
и гривата ще ти посребря!
'Ку не мойш да го настигнеш -
кат се назад повърнем,
главата ще ти отрежа,
къс по къс ще те направя!
Белчо си порти затваря -
тогаз го конче настигна.
Марко го гневно догневя,
кога се назад повърна,
на конче глава отряза
и къс по къс го направи.
Като си у тях отиде,
съблече дрехи юнашки,
облече дрехи просешки,
че тръгна Марко да ходи.
От село на село ходеше,
от къща на къща просеше
и у Белчовото село отиде.
У Белчови Марко отиде
и си на Тодорка думаше:
- Стани ме, булка, дикисай
от Белчовте бели бешлици.
Тодорка в мазе увлезе,
да си просяка дикисва.
Марко подиря й увлезе
и там й главата отряза,
и на Тодорка думаше:
- Да знаеш, Тодорке, да помниш,
кога си Марко оставяш
и си на Белча приставаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016