* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Усили се Латинец войвода,
усили се у Прилепа града,
та окрадна Марковото либе
и окрадна Марковата сабля.
Трудно било Марковото либе,
трудно било на седем месеца.
Зарадва се латинец войвода,
че е либе трудно, та теготно -
да сдобие това мъжко дете,
да се сгоди юнак като Марко.
Зачуди се Марко добър юнак
какво к' иде у Латинска земя
да си вземе Елена невеста
и да вземе неговата сабля.
Досети се Марко добър юнак,
та отиде на нови пазари,
та си купи дрехи калугерски,
па отиде светло манастире.
Там слугува Марко три години,
та е пущил коси до рамена
и е пущил брада до поясе.
Па си хвана Шарко добра коня,
та отиде у латинска земя,
па направи едно ново ханче
и направи една нова чешма.
Нощя лежи на новото ханче,
деня седи на новата чешма,
тамо седи, та за бога проси
и си пасе Шарко добра коня,
и си чека Елена да дойде.
Зохождаа моми и невести,
ете иде Елена невеста.
Ка е дошла, кон си е познала,
а Маркоте не е и познала.
Проговори Елена невеста:
- Добър ден ти, дедо калугере,
като седиш, та за бога просиш,
отде найде Марковата коня,
та а пасеш край шарена чешма?
Проговори църно калугерче:
- Фала тебе, незнайна невесто,
нали питаш, право кье ти кажем:
умре Марко у Прилепа града,
я се сгодих у нийното село,
опеях го и му коня увзех -
нали клета Марковата майкя,
нема пари опевло да плати,
она даде Марковата коня.
Разплака се Елена невеста,
разплака се, назад се повърна,
па отиде у латински двори -
по двор оди, дребни сълзи рони,
в къщи влезне, тънки пръсти кърши.
Съгледа я Латинец войвода,
та Елени потийо говори:
- Фала тебе, Елено невесто,
та що си се толко уилила?
Отговаря Елена невеста:
- Фала тебе, латинец войводо,
като ойдох на новата чешма,
там затекох църно калугерче,
там си пасе Марковата коня.
Умрел Марко у Прилепа града,
клета била Марковата майкя,
нема пари опевло да плати,
та му дала Марковата коня.
Латинец се много зарадува,
че е умрел Марко у Прилепа:
- Фала тебе, Елено невесто,
я уготви гозби господарски,
я кье викнем петдесе латинци
да пиеме, да се веселиме.
Послуша го Елена невеста,
сълзи рони, сладки манджи готви.
Събраха се петдесе латинци,
три дни пили и се веселили.
Досети се Латинец войвода
да повикат черно калугерче
да им каже де е Марко умрел.
Сй латинци у трапези седят,
калугерче зад вратата седи.
Проговори Латинец войвода:
- Фала тебе, Елено невесто,
я донеси Марковата сабля
да я видат петдесе латинци,
та да видят що е Марко носил.
Послуша го Елена невеста,
та донесе Марковата сабля.
Сите са я наред пофатали,
а не могли сабля да отворат.
Проговори Латинец войвода:
- Я си дайте сабля на детенце -
оно си е Марково колено,
та да видим кье л' да я отвори.
Дали сабля на мъжко детенце,
а оно я половин отвори.
Проговори черно калугерче:
- Фала вази, петдесе латинци,
не давайте сабля на детенце,
че е дете младо малолетно,
я а дайте я да я погледам,
та да видим кье л'да я отворим.
Латинци се никак не сетйа,
дали са я черно калугерче,
сабля се е сама отворила,
па си стана на юначки нозе,
развърте се налево, надесно -
сй латинци наред налегаа,
сал остана това мъжко дете.
Па задирй Елена невеста,
та я найде при кон конюшница,
тамо плаче и с коня сборева:
- А знаеш ли, коньо, а помниш ли,
кога беше Марко господаро
и азека млада господарка,
опашка ти с бело койло мешах,
гривата ти със маргарит нижех,
ред жълтици, ред бели грошеве,
сега, коньо, у прах си отънал.
Таман това Елена издума,
като влезна Марко добър юнак,
па Елени потийо говори:
- Фала тебе, Елено невесто,
кон си позна, мене не познаваш -
ете я съм, Марко добър юнак.
Я си влезни у хладни одаи,
та да видиш петдесе латинци
какво пият, какво се веселат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016