* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двори ходеше,
люто дворове кълнеше:
- Дворове, гиди пущини,
пусти да бяхте останали,
докато ни се е дощяло
кървави ризи да пера
и тънки саби да мия,
търговски глави да крия.
От къде я зачу Вельо ми,
Вельо ми чорбаджия,
той на Грозданка продума:
- Грозданке, булка хубава,
щом ти се е додяло и дощяло,
хайде на мене пристани,
докато си млада и хубава.
Грозданка на Вельо продума:
- Постой ме, Вельо, почакай
и аз ще в къщи да ида,
на мама нещо да кажа,
на мама - стара свекърва
да ми детето наглежда.
Грозданка в къщи отиде
и на майка си продума:
- Мамо льо, стара свекърво,
да ми детето наглеждаш
и аз ще да ида
в нашта долна градинка
жълти ще дюли да бера.
Грозданка навънка излезе
и на Велю пристана.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко -
сред поле дърво високо.
Марко под дърво седеше.
Грозданка на Вельо продума:
- Вельо ле, чорбаджийко,
ето го Марко къде стои,
сега ще мене заколи,
тебе ще, Вельо, убие.
Вельо на Грозданка продума:
- Не бой се, либе Грозданке,
аз ще го хитро излъжа.
Я се на коня ти качи,
с бял ямурлук се забради.
Грозданка Велю послуша
и се на коня качила,
с бял ямурлук се забради.
Като при Марко отишли,
Велю на Марко продума:
- Марко льо, мой ярътлик,
на мене мома пристана
от вашите села долни,
най-напред тебе срешаме -
ти ще ни бъдеш кума,
да дойдеш, да ме венчаеш.
Марко на Вельо продума:
- Вельо ле, чорбаджийо,
я си булчето открий,
да ти булчето аз видя0
прилича ли на мойта Грозданка.
Велю на Марко продума:
- Не бива, Марко, не става,
кум кумица си да гледа,
докато не ги, Марко, венчаем.
И тръгна Марко, замина.
И Вельо си замина.
Марко в тях си отиде
и на майка си продума:
- Мале ма, стара майко,
къде е, мамо, Грозданка?
Мама на Марко продума:
- Марко ле, синко Марко ле,
вчера Грозданка пристана
на Велю чорбаджията.
Марко назад се обърна
и на конче си продума:
- Конче ле, мое, хранено,
ако си Велю на път стигнеме,
главата ще ти посребря,
гривата ще ти позлатя.
Ако не си Велю на път стигнеме
къс по къс ще те надробя.
Марко с конче препусна,
до Вельово село отиде,
до Вельови дворове.
Вельо си порти затвори,
Марко отвънка остана,
и си от кончето слезе,
и си кончето надроби,
че хвърли дрехи юнашки,
облече дрехи просешки.
Ходил е Марко, скитал е,
цели ми девет години.
На десетата година
във Велюво село отиде,
на тази чешма шарена.
Там си Марко отседна -
положи блюдо просешко.
Грозданка, булка хубава,
девет години не излязла.
На десетата година,
тя на чешма отиваше.
Една й пътя метеше,
втора й стомни носеше,
трета й фустан държеше.
Като на чешма отиде,
там си Марко завари
и си на Марко продума:
- Циганче, черно просяче,
ти като ходиш поред,
не си ли чул за Марко,
жив ли е Марко, умрял ли е?
Марко на Грозданка продума:
- Мъри, булке, знайна и незнайна,
Марко вече е умрял,
скоро му струваха четиридесе,
на мене пръстен дадоха,
да ходя и да разправям.
Грозданка на Марко продума:
- Циганче, черно просяче,
хайде в нас да идем
да те с дарба надаря -
шепа жълти алтъни.
И са двамата тръгнали,
във Велюви отишли,
Грозданка на Марко продума:
- Циганче, черно просяче,
я си пазвата разгърни
да ти алтъни изсипя.
- Дясна ми ръчица саката,
не мога да си пазвата отворя,
ти ми пазвата разгърни.
Грозданка му пазва разгърна
и що да види Грозданка -
Маркова сабя френгия,
на девет ката сгъната.
Марко на Грозданка продума:
- Грозданке, булка хубава,
я си косите прибири,
да ти главата отрежа,
да не си сабя накървя,
че няма кои да я измие.
Че й главата отрязал.
Че тръгна Марко да отива
при Велю чорбаджията.
Велю на чардака стоеше,
с медна свирка свиреше.
Марко при него отиде
и на Велю продума:
- Вельо ле, чорбаджийко,
дойдох при тебе да ми посвириш,
да ти просешко хоро играя.
Велю си хоро засвири,
Марко си хоро заигра
и падна Маркова сабя френгия
девет ката нагъната.
Марко на Велю думаше:
- Свири, Вельо, не бъркай свирнята.
Че си го Марко хвана,
със смола го засмоли
и си го Марко запали,
и от чардаците хвърли.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016