* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се Грозданка
от Марковите сараи:
- Кой, Боже, кой като мене?!
Меня ми вече дотегна
кървави ризи да пера,
тънени саби да крия,
човешки глави да крия.
Всяка ми вечер дониса
по една риза кървава,
и по една глава човешка,
тази ми вечер донесе
една ми ръка човешка,
на ръка - пръстен позлатен,
на пръстена име пише
на мойто братче Иванчо.
Няма ли, Боже, няма ли,
нейде от някой да мине,
оттука да ме изведе?
Вельо из пътя вървеше,
Вельо Грозданке думаше:
- Хайде, Грозданке, със мене
оттука да те изведа!
Че са двамата тръгнали,
до половин път стигнали,
среща им Марко идеше.
Като го видя Грозданка,
и тя на Вельо думаше:
- Той ще на Вельо, убие!
Вельо Грозданке думаше:
- Не бой се, любе Грозданке,
аз ще го хитро излъжа!
Като се двама сближили,
Марко на Вельо думаше:
- Вельо льо, олум, аратлик,
я да ти видим булчето,
мязате ли си със него,
както ние с Грозданка?!
Вельо на Марко думаше:
- Марко льо, кръстник Марко льо,
де се е чуло и видяло
кум кумичка си да гледа,
докато не са венчани?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016