* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Пойде Марко у шури на гости,
пойде Марко, либе не поведе.
А либе му сърдито остана,
па си взема две стовни зелени,
та си иде на Ивер на вода,
засмеяно либе, насмеяно.
Там белея две снахи джелепски,
я они му дума проговарят:
- Фала тебе, Марковице млада,
що си, моме, толко насмеяна -
ако Марко много те обича
он че с него и тебе да води!
Проговаря Марковица млада:
- Фала вази, две снахи джелепски,
ще чуете утре отзарана
що че стане с Марковите двори!
Ка се върна она наназаде,
ка се върна дома на дворове
та си взема това бело книжче,
та написа това ситно писмо.
Написа го Дуку от Латина
да си дойде утре отзарано,
да си дойде сос триста сватове.
Па си вика пиле соколево,
па на пиле дума проговаря:
- Ой те тебе, пиле соколево,
да занесеш това бело книжче,
да го носиш Дуку от Латина
и веднага ответ да ми върнеш!
Послуша я пиле соколево,
та си взема това бело книжче,
та занесе Дуку от Латина.
Приема го Дуко от Латина,
приема го, писмо прегледало
и у писмо ответ у върнало:
че си дойде утре отзарано,
че си дойде сос триста сватове.
А що беше Марковица млада
рано си е она подранила,
та е она двори почистила
и по двори софри наредила,
и си готви гозби господарски.
А що беше Марко стара майкя,
ка станала, она согледала,
и й она дума продумуе:
- Какви гости, моме, че имаме,
та толку си рано подранила,
та си тизе двори почистила,
у двори си софри наредила!
Проговаря Марковица млада:
- Фала тебе, Марко стара майко,
че си дойде Дуко от Латина,
че си жени нему мила сина,
че ни кани кумове да сме му!
Вяра хвана Марко стара майкя,
че и она зе да ю помага.
Ето иде Дуко от Латина,
ето иде сос триста сватове.
Посретна ги Марковица млада,
посретна ги она на портите.
На сватове ръка цаливала,
на Дукоте поклон направила.
Всички са си у двори навлезли,
всички са на трапези седнали.
А що беше Дуко от Латина,
той се качи на диван високи,
та увлезна в шарени одаи
де седеше Марко добър юнак
и със него Марковица млада.
Уплаши се Марко стара майкя:
- Що че стане сос нашите двори?
А що беше Марко добър юнак,
ка си ойде у шури на гости
на шури си дума проговаря:
- Фала вази, девет мили шуре,
мъжко ми се детенце родило,
та да идем дете да кръстиме!
Щото беха девет мили шури,
послушаха Марко, послушаха,
та онй си конете справиха.
Тръгна Марко сос девет си шуре,
та ойдоха до негово село -
Ка стигнаа до негови двори,
погледнаа у негови двори -
пуни двори китени сватове!
Проговарят девет мили шури:
- Фала Марко, наши мили зето,
що у двори китени сватове?
Проговаря Маркоте на шури:
- Фала вази, девет мили шури,
поседете, сеир починете
да видите ваша мила сестра,
да видите она що ви прави!
Застанаха девет мили шури,
застанаха, сеир починиха.
Проговаря девет мили шуре:
- Айде, байно, ние да ойдеме,
да видиме що е направила!
Проговаря Маркоте на шури:
- Фала вази, девет мили шури,
я слезнете, коне си стегнете,
десни ръце кърпи си вържете.
Че чекаме да си че излезна,
че излезна низ моето двори,
да излезна на поле широко.
Дорде они низ двор не излезна,
у сокаци нема да влизаме.
Почекаа девет мили шуре,
по слезнаха, коне си стегнаха,
десни ръце кърпи си вързаха.
Па си пойде Дуко от Латина
и поведе Марковица млада,
и поведе до триста сватове.
Излезнаха на поле широко.
А що беше Марко добър юнак,
он се пусна с девет мили шури,
па се пусна низ китни сватове,
сал по кърпи че се познавая.
Дорде Дуко младо да ги види,
да ги види и да се обрне,
Дукоте са у примка хванали.
Вързаха му ръце наопако,
разпратйа китени сватове
и върнаа Марковица млада,
върнаа я у Маркови двори.
Па си седна Марко добър юнак,
па си седна с девет мили шури,
па си седна у честни трапези.
А що беше Марко добър юнак,
па си вика Марковица млада,
па он си у тихо проговаря:
- Дали искаш, моме, три дни да ни служиш,
да ни служиш три дни и три нощи,
или искаш, моме, три дни да ни светиш,
да ни светиш три дни и три нощи?
Проговаря Марковица млада:
- Фала, Марко, фала добър юнак,
ти си много, Марко, касканджия,
у пиянство че нещо да стане,
а па тизе не можеш да търпиш.
По-добре е азе да ви светим,
да ви светим три дни и три нощи!
Това иска Марко да му каже -
рипна Марко на нозе юначки,
намаза а лоя и катрана,
ла а поби до честни трапези,
запали я от русата коса.
Загорела нойна руса коса,
на Маркоте она проговаря:
- Фала, Марко, мое първо либе,
не жалиш ли моя руса коса?
- Я а жалех дорде моя беше,
нек я жали Дуко от Латина!
Загорели нойни черни очи,
проговаря Марковица млада:
- Фала бога, мое първо либе,
не жалиш ли мой черни очи,
дека са те милно погледали?
А па он у дума продумуе:
- Аз ги жалех дорде мои беа,
нек ги жали Дуко от Латина!
Загорела нойна равна снага,
проговаря Марковица млада:
- Ой те тебе, мое първо либе,
не жалиш ли моя равна снага?
Проговаря Марко добър юнак:
- Я а жалех дорде моя беше,
нек я жали Дуко от Латина!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016