* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Оплакала са Грозданка
от Марчо, от либето си:
- Да найдам, Боже, да найдам,
от Марчо по-добър юнак,
самичка ще го приследя.
Отде я зачу търговче,
стана търговче отиде,
вънка на двори почука,
и на вратата почука.
- Стани ми, Грозданке, отвори!
Дума се дума по село,
истина ли е, Грозданке?
- Истина си е, търговче,
Постой, почакай търговче,
премяна да се пременя,
детенце да си нахраня,
в люлчица да си го сложа,
песничка да му изпея:
- Нани ми нани детенце,
голямо да ми пораснеш,
да дойдеш да ме намериш.
Станали, тъй са тръгнали.
(*)]
Га бяха пътя полвина,
отде ги срещна Марчо си,
той на търговче думаше:
- Нахде си тръгнал, търговче,
с тая млада булчица?
Открий, булчица да видим...
- Булка се на път не гледа,
яла ми стани калтата.
Марчо си конче пропусна,
той на Грозданка порука:
- Либе Грозданке, Грозданке,
стани ми либе, отвори,
млади калтате ще станем.
Отде ги зачу майка му,
та си на Марчо продума:
- Синко льо, синко Марчо ле,
тва беше твойто любовье.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016