* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка ходи из село,
из село, из улиците,
ходи Маринка, ем вика:
- Кой има булче, кой няма, (2)
да дойде да му пристана,
на нему булче да стана;
мене ми вече дотегна (2)
вечер на чешма да ходя,
кървави ризи да пера,
остри ностри ножове да мия (2),
ръждиви саби да трия.
Снощи ми Бельо донесе
дор две ми глави човешки -
първата беше на батя,
втората беше на татя.
Отде я зачу Марко бе,
той при Маринка отиде
и на Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
я хайде да ми пристанеш,
на мене жена да станеш.
Маринка Марко думаше:
- Я мълчи, Марко, не думай,
да не та Бельо дочуе.
главата ще ти отреже (2)
твоята, Марко и моята.
Марко Маринки думаше:
- Черна фереджа ще купя
на кадънка ще те направя,
право при Бельо ще ида
кръстниче да го поканя.
Рече го Марко - извърши го.
Черна фереджа той купи,
Маринка кадънка направи,
че я на конче повдигна
право при Беля да иде.
Вървели, що са вървели,
пътя през гора минава;
сред гора дърво високо -
Бельо под дърво стоеше,
във ръка сабя държеше,
кой как минеше и колеше
и им парите вземаше.
Марко отдалеч викаше:
- Стягай се, Бельо, гласи се
младо кръстниче да станеш,
млада кумица да венчаеш.
Бельо на Марка продума:
- Я да си видя кумичка.
Марко на Беля продума:
- Не бива, Бельо, не става -
кръстник кумичка да види,
докато не я венчае!
Рече си Марко и замина.
Бельо се много зарадва,
право си у тях отиде;
като портите отвори,
виком се Бельо провикна:
- Я излез, излез, Маринке,
млада кръстница ще ставаш,
млада кумичка ще венчаеш!
Никой се от къщи не обажда;
Бельо се чудом почуди -
няма ли никой във къщи.
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016