* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Илен Марко по дворове ходи,
илен ходи, илен коня води.
Па не смее никой да го пита.
Наела се сестра Ангелина,
наела се Марко да попита:
- Леле Марко, леле мили брате!
Защо илен по дворове ходиш,
илен ходиш, илен коня водиш?
Проговори Марко добър юнак:
- Леле, сестро, леле, мила сестро!
Като питаш право да ти кажа -
хабер прати Милица кралица,
да си идем крайна да умирим,
затуй илен по дворове ходим.
И си тръгна Марко и отиде.
Не мина се ни много, ни малко,
не мина се ни два дни, ни три дни,
па си дойде Беле от Костура,
па поора Марко равни двори,
и изкърти из темел диредзи,
и помери мермеро камене.
И зароби нему стара майкя,
стара майкя за стара робиня,
и зароби нему мила сестра,
мила сестра измекярка да е,
и заведе нему прво либе,
прво либе, либе да му бъде,
и заведе нему мъжко дете,
мъжко дете, дете да му бъде.
Не мина се ни много, ни малко,
не мина се ни до три години,
па се върна Марко добър юнак.
Като виде двори разорани,
по двор ходи, дребни сълзи рони,
сълзи рони, жално-милно реди:
- Стара мале, остарела беше,
остарела - поминала си се.
Мила сестро, доседела беше,
доседела - оженила си се.
Мъжко дете, та къде се дена,
прво либе, та къде се дена?
Ка го дочу Елинка комшийкя
и на Марко тихо проговори:
- Я ме слушай, Марко добър юнак,
я ме слушай какво ще ти кажа!
Твое дете на ябана не е,
твое либе на ябана не е,
твоя сестра на ябана не е,
твоя макя на ябана не е.
Кога ойде крайна да умириш,
не мина се ни два дни, ни три дни,
па си дойде Беле от Костура.
Па поора твой равни двори,
изкърти из темел диредзи,
и помери мермеро камене.
И зароби твоя стара майкя,
стара майкя за стара робиня,
и зароби твоя мила сестра,
мила сестра измекярка да е,
и заведе твое прво либе,
прво либе либе да му бъде,
и заведе твое мъжко дете,
мъжко дете дете да му бъде.
Ала слушай какво ще ти кажа -
я си ойди в свети манастири,
та си седи тъкмо три месеца,
та запущи коси калугерски,
и облечи дрехи калугерски
и си ойди на Белеви двори.
Там че найдеш твоя стара майкя,
там че найдеш твоя мила сестра,
там че найдеш твое прво либе,
там че найдеш твое мъжко дете.
Послуша я Марко добър юнак,
отишел е в свети манастири,
та е стоял тъкмо три месеца.
Запущйл е коси калугерски,
облекъл е дрехи калугерски,
па си яхна Марко добра коня,
право иде на Белеви двори.
Насреща му мъжко мало дете
и дете си Марко не познало.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, мъжко мало дете,
дека седи Беле от Костура?
Проговори мъжко мало дете:
- Беле двори яко лични стоят -
са мазгали от юнашки глави,
и белии от юнашки кости.
Право тегли Марко добър юнак,
право тегли за Белеви двори
Чука Марко и високо вика:.
- Я излезни, Беле от Костура!
Не излезна Беле от Костура,
а излезна неговото либе.
Оно Марко тихо проговаря:
- Фала тебе, черна калугеро!
Дека найде Марко добра коня,
дека найде Марко остра сабя,
дека найде Марко чифт пищоле?
Проговори Марко добър юнак:
- Ка се бихме на Косово поле
там си падна Марко добър юнак,
та азека Марко съм погребал.
На гробнина конята му вземах.
на деветина острата му сабя,
я на двайсе чифт пищоле.
Проговори Беле прво либе:
- Фала тебе, черна калугеро,
да те водим на Белеви двори,
да те пои Беле руйно вино,
че Марко е във лют бой загинал -
аз оставам за негово либе.
Заведе го у негови двори,
изкачи го горе на чардаци,
яли, пили и се веселили.
Проговори Марко добър юнак:
- Фала тебе, млада Белевице,
я затвори джамлии пенджери,
че играем хоро калугерско!
Послуша го млада Белевица,
затворила джамлии пенджери.
Не е играл хоро калугерско,
нал извади тая остра сабя,
развърте се налево-надесно,
сасече ги на мало големо,
колко може бърбиняк да носи.
И си взема нему стара майкя,
и си взема нему мила сестра,
и си взема неговото дете,
и си ойде на негови двори.
Поправи си нему равни двори
и на сестра тихо проговаря:
- Фала тебе, сестро Ангелино!
Гледайте ми мое мъжко дете,
та да расне, та да ми порасне,
като мене юнак да си стане,
та да иде с турци да се бие.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016