* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Провикнала се Грозданка
от връх, от Стара планина:
- Нема ли нейде жив човек
от Мусо да ме отърве,
от Мусо, от Кеседжия?
Вечер ми глави доносва -
всичките глави търговски.
Снощи три глави донесе -
първата беше батюва,
втората беше бащина,
третата беше чичова.
Велко си във път минува.
Този ми Велко търговче,
той на Грозданка думаше:
- Грозданке, булке хубава,
хайде със мене да бягаш -
от Мусо да те отърва,
от Мусо, от Кеседжия!
Послушала го Грозданка,
та е със Велко бегала.
Тръгнали, та са вървели -
у Велкови са стигнали.
Мусо си от път пристигна
и си на порти потропа,
и тихом той си думаше:
- Булка Грозданке, Грозданке,
излез ми, либе, отвори
та ми кончето назоби
със тая ситна ориза,
и ми кончето напой
с вино и със ракия!
Не е излязла Грозданка,
най е излязла майка му,
тя си на Мусо думаше:
- Булката нема от дома,
тя си със Велко избяга!
Мусо се люто ядоса,
той си сам кончето назоби
и си сам конче напои,
па си е конче воседнал
и на конче си думаше:
- Бягай, конче, да бягаме!
Ако Грозданка настигнем,
краката ще ти позлата;
ако ли не я настигнем,
къс по къс ще те надроба
във Велковите дворове,
псетата да му нахраня!
Бегале, що са бегале -
Велко във порти влизаше
и портите си затвори.
Тогаз го Мусо настигна,
па си се люто ядоса.
Кончето си е надробил,
къс по къс го е надробил
и през дуваре прехвърлил -
Велкови псета нахранил.
Па се е назад повърнал,
и се в одаи заключил,
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
който те за мен попита,
никому недей да казваш,
че съм се тука аз укрил,
а ти да си му прикажеш,
че съм отдавна загинал.
Па седя Мусо, та лежа
тъкмо ми девет години -
брада му пояс стигнала.
Той си е тогиз излезъл,
облякъл дрехи просешки,
вземал е сабля френгия
и си я в дрехи той сложи,
и си е на път той тръгнал.
Кьораво конче си купил,
към тяхно село отива,
дано Грозданка да види.
Той си е стигнал сред село,
сред село, на пазарите -
там си е чешма имало.
Грозданка вода налива
и си на старче думаше:
- Старче ле, старче божешко,
знаеш ли нещо за Мусо,
за Мусо за Кеседжия?
Девет години става веч
откак не смеем излезем!
Старче Грозданки продума:
- Зная за Мусо Кеседжи -
Мусо отдавна загина.
Ако ли ми ти не вярваш,
ето ти негов пръстена.
Когато Мусо загина
всички му вещи даваха -
на мен пръстена дадоха.
Тя си се много зарадва
и си го дома заведе,
и на Велко си думаше:
- Ей това старче божешко,
то знае нещо за Мусо.
Велко се много зарадва
и си старчето попита:
- Я казвай, старче, по-бърже,
какво си знаеш за Мусо?
Старче му тихом думаше:
- Мусо отдавна загина.
Когато Мусо загина,
всички му вещи даваха -
на мене пръстена дадоха.
Велко му нищо не рече,
а най си дума Грозданки:
- Любе Грозданке, Грозданке,
я иди, любе, в одаи,
донеси шепи жълтици
на това старче божешко!
Тя го послуша Грозданка
и е в одаи отишла.
Донела шепи жълтици
и ги на старче даваше.
Старче Грозданки продума:
- Грозданке, булка хубава,
в джобове ще ги загубя -
най ми ги тури в пазуха.
Тя си разтвори дрехите,
в пазви жълтици да сложи -
тамо на голо лежеше
тази ми сабля френгия.
Мусо си сабля измъкна,
та се наляво развъртя,
та си двамата погуби.
Та па на двори излезе,
зема кьорава кобилка.
Още му яда не минал,
той си кобилка повдигна
и я на земя повали,
след туй си дома отиде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016