* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка, булка хубава,
из равни двори ходеше,
високи гласи вдигаше:
- Боже ле, Боже Господи,
няма ли едно бащино,
няма ли едно майчино,
да ме от Марка отърве,
от Марка, баш хайдутина?!
Отде я Белчо зачува,
Белчо Грозданке думаше:
- Защо си ходиш из двори,
бистри си сълзи ронеше?
Грозданка Белчо думаше:
- Като ме питаш, да кажа -
и мене ми се й додяло,
петли през петли да ставам,
човечи глави да крия,
кървави ризи да пера!
Белчо Грозданке думаше:
- Ти стани рано пред зора,
изкарай телци в чаири,
ще те, Грозданке, заведа
на нашто село, вилает,
да видиш чудо как бива!
Грозданка с Белча тръгнала;
вървели, що са вървели,
до ени кьопрю допрели.
Марко на моста седеше,
тънка си пушка пълнеше,
остра си сабя точеше.
Марко на Белчо думаше:
- Отде взе, Белчо, туй булче,
туй булче, туй хубавелче,
таки е кат' мойто булче?!
Белчо си никак не каза
и на Грозданка думаше:
- Върви, Грозданке, да вървим,
че ще ни Марко достигне!
Че станал Марко циганин,
от село в село ходеше
и на Грозданкиното отиде,
и на клайцо се той запря.
Най-сетне дошла Грозданка,
Грозданка Марко думаше:
- Добър ти вечер, бре, дядо,
нещичко ще те попитам -
чул ли си нещо за Марка,
за Марка, за хайдутина,
жив ли е Марко, не е ли?
(...)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016