* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

- Бре, вечик ми се й доведяло,
доведяло и доведяло
сутрина рано да раня,
да си портички отварям,
на конче крака да мия,
кървави саби да изтривам,
челяшки глави да крия.
Таман Грозданка туй дума.
Бельо из пътя вървеше
и на Грозданка думаше:
- Хай да ми холам пристанеш.
- Как да ти, Бельо, пристана,
аз имам дете на ръце.
Бельо Грозданке думаше:
- Грозданке, булка хубава,
и туй ли да те науча.
Ти иди долу в градинка,
набери дули, ябълки
и си детенци залъжи,
че пак със мене ще дойдеш.
И тя го холам послуша,
че отиде долу в градинка
че набра дули, ябълки,
че си детенци залъга,
че е със Беля отишла.
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Като из гора вървяха
на пътя ги Марко срещна.
Марко на Беля думаше:
- Що ти й покрита тълика?
- Младо ми булче пристана,
ще ли ни, Марко, венчееш?
Марко на Беля думаше:
- Дай да ти булчето вида.
Бельо на Марка говорег
- Кум кума додето не венчай,
не трябва той да я гледа.
Марко си нищо не рече,
право си във тях отиде.
Марковата стара майчица
че тя на Марка думаше:
- Марко льо, синко Марко льо,
де се е чуло й видяло
оженена жена да пристава,
каквото Марко булката,
че тя й булката пристана,
на Беля на базиргянина.
Марко навънка излези,
изведи конче хранено,
още на конче думаше:
- Конченце мою хранено,
ако си Беля пристигнеш,
ще ти гривата позлатя
и ш'ти нектити посрибря.
'Ку не си Беля пристигнеш,
ще ти главата отрежа!
Доде са Марко прехвърли
полвян си пътя минало,
доде са Марко намести
и то си Беля пристигна
таман си порти затори.
Марко се назад повърна,
право в гората отиде.
Там сидя малко и много,
девет ми цели години.
На десетата година
облече дрехи просешки,
че тръгна Марко да проси,
от село на село да ходи.
И в Грозданкинто село отиде.
Тя й Грозданка изляла,
още на Марка думаше:
- Дядо ле, дядо, просяко,
отде си, отнакъде си,
да ни си от Маркофту село?
Аку си от Маркофту село,
нещичко ще те попитам -
дали е Марко още жив?
Дядо Грозданки думаше:
- Грозданка, булка хубава
че той е Марко веч умрял.
И тя се радом зарадва,
че тя на Беля думаше:
- Бельо льо, холам, Бельо льо,
дай да си, Бельо, подарим
шиник ми жълти алтъни,
дет ни за Марка разказа,
те му алтъни дадъха
и той й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016