* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Хванали се дели Бельо Костурина
с Крали Марко Кралевичин.
Хванали се брат и побратима
да му търсят лика и прилика.
Той си стана, Крали Марко,
че отиде вред селата,
вред селата, колибята,
да му търси лика и прилика.
А той стана, дели Бельо,
дели Бельо Костурина,
възседна си добра коня,
че отиде долу Джумаята,
Джумаята, долу касабята,
Крали Марка чемшир порти.
Той похлопа и потропа
на портата чемширена:
- Излез, излез, хубава ми,
Мизимчице, Грозданчице,
нам какво ще да ти кажа.
Тя излезе Мизимчица,
той извади дели Бельо
до три дули неранзови,
дулите все обнизани,
сафи влашка чиста бапка,
че я лъга и прилъга,
та я хвана за ръката,
за ръката, за дясната,
че я метна на кончето,
на кончето, на сапата,
че я покри с бял ямурлук,
с бял ямурлук, чер кепелек
и пътя си е уловил
през планина агликова.
Отговаря Мизимчица,
Мизимчица Грозданчица:
- Ой те тебе, дели Бельо,
дели Бельо, Костурино,
ако ни срещне Крали Марко
на планина агликова
двама джувап ще даваме!
Отговаря дели Бельо,
дели Бельо Костурина:
- Ой те тебе, Мизимчице,
Мизимчице, Грозданчице,
ти се слушвай, омърлушвай
под ямурлук, чер кепелек,
аз ще джувап да му давам.
Дор издума дели Бельо,
зададе се Крали Марко
от планина агликова.
Отговаря дели Бельо:
- Ой те тебе, побратиме,
къде ходиш да се губиш,
аз си ходих на Джумаята,
на Джумаята, касабата,
там намерих си прилика,
да прилича на моята,
на моята тънка снага,
на моето бяло лице.
Отговаря Крали Марко,
Крали Марко, Кралевичин:
- Ой те тебе, дели Бельо,
дели Бельо, побратиме,
повдигни си бял ямурлук
да ти видя твоя лика,
твоя лика и прилика.
Отговаря дели Бельо:
- Ой те тебе, побратиме,
то не бива и не става,
брат на брата лика да си гледат,
аз си искам за кум да те хвана,
либето ми да венчаваш,
днебни деца да кръщаваш.
Зарадва се Крали Марко,
ще венчава, ще кръщава,
възседна си добра коня,
че пристигна негови порти:
- Излез, излез, Мизимчице,
да се стягаш, ще венчаваш,
ще венчаваш, ще кръщаваш
дели Беля Костурина.
Не излезе Мизимчица,
Мизимчица, Грозданчица,
излязоха й робини,
те си думат и си плачат:
- Ой те тебе, Крали Марко,
Крали Марко, чорбаджио,
няма тука Мизимчица,
Мизимчица, Грозданчица,
той си идва дели Бельо,
че извади до три дули,
до три дули неранзови,
и дулите обнизани
сафи влашка чиста бапка,
че я лъга и прилъга.
Не срещна ли дели Бельо
на планина агликова?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016