* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Марийка, булка хубава!...
Марийка по двор ходеше,
жално си, милно плачеше,
плачеше и нареждаше:
- Кой, Боже, кой като мене?
Станало е девет години,
как съм се с Бельо събрала,
с Бельо, с хайдутина,
навънка не съм излязла,
с хора не съм се видяла.
Марко из пътя вървеше
и на Марийка думаше:
- Марийке ле, булка хубава,
що плачеш, жално нареждаш?
Дали те Бельо позгълча,
или пък стара свекърва?...
Марийка дума на Марко:
- Бе, Марко, бе, Кральовиче,
нито ме й Бельо позгълчал,
нито пък стара свекърва,
а най се жално нажалих,
че станало' й девет години,
как съм се с Бельо събрала,
с Бельо, с хайдутина,
с хора не съм се събрала,
за туй си плача, нареждам.
Марко, Марийки, думаше:
- Съгласна ли си, мър, Марийке,
ти да ми, мъри, пристанеш,
от Бельо да те отърва,
от Бельо, от хайдутина?!
Марийка дума на Марко:
- Бе, Марко, бе, Кральовиче,
кога у вас отиваме,
Бельо на теб глава ще отреже,
на тебе, Марко, и на мене.
Марко Марийки думаше:
- Не бой се, мъри, Марийке,
докат съм ази с тебе,
глава не ще те заболи.
И стана Марко, отиде
и купи було за булка.
Марийка на булка стана,
и се е в каруца качила.
Минали поле широко,
настала гора зелена,
Бельо насреща излиза.
Марийка дума на Марко:
- Бе, Марко, бе, Кральовиче,
аз нали ти казах,
че Бельо на път ще излезе,
на теб глава ще отреже,
на тебе, Марко, и на мене!
Марко Марийки думаше:
- Не бой се, мъри, Марийке!
Марко на Бельо думаше:
- Бе, Бельо, бе, аратлико,
откога съм те, Бельо, затърсил,
кум да ми, Бельо, ти станеш,
ти да ме, Бельо, венчаеш!
Бельо на Марко думаше:
- Булката було да вдигне,
в очите да я погледна.
Марко на Бельо думаше:
- Ти нали знаеш, бе, Бельо,
кум, кумичката, да венчай,
тогаз я в очи поглежда,
тогаз й дума, продума.
Бельо се много зарадва,
възседна конче хранено,
право у тях си отиде,
на пътни врата той чука,
хем чука, хем вика:
- Я излез, любе Марийке,
та ми врата орвори,
и кончето поеми.
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Бельо мама си пита:
- Къде е, мамо, Марийка?
Да не е сладко заспала,
или е с моми за вода,
или е с булки в черква?...
Мама на Бельо думаше:
- Нито е сладко заспала,
нито е с моми за вода,
нито е с булки на черква,
а най Марийка пристана,
на Марко, на Кральовича!
Бельо се много ядоса,
и си на конче думаше:
- Конче ле, конче хранено,
ако Марийка настигнем,
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря.
Ако не я настигнем,
главата ще ти отрежа
и ще те хвърля на Марковите полета.
Ходил е Бельо, скитал се,
девет цели години,
и се на просяк направил,
и на Марийкино село отишъл,
и на чешмата седнал.
Марийка за вода излиза,
Марийка дума просяче:
- Ти, като ходиш на село,
не чу ли нещо за Бельо,
за Бельо, за хайдутина?...
Просяче дума Марийка:
- Бельо си, Марийке, почина,
мене ми пръстена дадоха,
дадоха да го поминувам.
Марийка дума просяче:
- Ела, просяче, да те надаря,
че Бельо е, просяче, умрял.
Бельо, Марийка думаше:
- Я си главата наведи,
и си ми торбата погледни,
да не е нейде скъсана.
И й главата отрязал,
и й дума издумал:
- Кум, кумичката си прощава,
и я в очите поглежда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016