* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше
и се на Бога молеше:
- Божне ле, да ме отървеш
от Марка луда гидия,
от Марка страшен войвода!
Мене ми вече омръзна,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия
и остри саби да трия.
Велко на порти седеше,
той на Грозданка думаше:
- Грозданке, сербез невесто,
ще ли с мене да дойдеш,
на мен невяста да станеш,
от Марка да те отърва,
от Марка луда Гидия,
от Марка страшен войвода?
Грозданка дума на Велко:
- Велко ле, младо търговче,
стой ме, почакай за малко,
аз имам стара свекърва.
Да ида да я излъжа.
Мъжко си дете да приспа.
Ала е Дамянчо хитричък,
ни ляга, нито заспива.
Но го Грозданка залъга,
с шекер и с ябълка,
че си навънка излезе,
че влече в пъстри одаи,
отключи мадиса сандъци,
извади най-баш премяна,
че се с хубаво премени
и по-хубаво забради
и си при Велко отиде.
Той я на порти чакаше,
дясна си ръка протегна
и си Грозданка прегърна,
отзад я на конче преметна.
Минали гора зелена,
стъпили в поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Велко Грозданка думаше:
- Я хайде да си починем,
студена вода да пием.
Седнали да си починат.
Велко го дрямка налегна,
че легна и си позаспа.
Грозданка права стоеше
и Марко иде отдолу.
Грозданка дума на Велко:
- Я ставай, Велко, да вървим,
че Марко иде отдолу.
Бързо се Велко събуди,
че я на конче преметна.
Тъкмо към гора завиха,
и Марко ми ги застигна,
и си на Велко думаше:
- Какво си караш, аркадаш?
Дали е млада невеста
или е сербез девойка?
Велко на Марко думаше:
- Аз си девойка намерих,
пък тебе търся и искам,
за кум да те калесам.
Сам Марко дума на Велко:
- Я й лицето покажи,
да видя и да преценя -
мяза ли като за тебе?
Велко на Марка думаше:
- Нали си чувал и разбрал,
че е от хора срамота
и е от Бога грехота,
кум кумица да гледа,
неженени и невенчани.
Марко се назад повърна.
Кога си у тях отиде
и си на порти почука,
и ми се виком провикна:
- Грозданке, либе Грозданке,
стани ми порти отвори,
млада ще кума да станеш!
Не е излязла Грозданка,
най е излязла майка му.
Тя си на Марка думаше:
- Грозданка, снощи пристана,
на кого, Марко, не зная.
Марко се люто разсърди.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016