|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Марко на лова отива
и си на Еленка думаше:
- Еленке, моя коконке,
да ми детето ти гледаш,
детето, мъжката рожба!
Аз ще на лова да ида;
кога се назад повърна,
'ко не ми детето ти гледаш,
ще ти главата отрежа,
главата с русата коса,
шията жълти алтъни!
Марко от порти излезе,
Еленка си порти затвори,
ясни си гласове издаде:
- Боже ле вишен високи,
мър, веки ми се й додяло
от Марко, от кълнияна,
от Марко, от хайдутина,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
юнашки глави да крия!
Отде га й зачул Пею ми,
той си на Еленка думаше:
- Хайде ма, Еленке, хайде ма,
хайде ма, да ми пристанеш
доде си млада зелена,
зелена като босилек,
червена като ябълка!
Еленка си Пеюм думаше:
- Не мога да ти пристана,
когато го Марко тук няма -
Марко у път ще ни срещне,
ще ни главите отреже,
главите с русите коси!
(*)
Еленка пристанала на Пея. Кога да отпътуват, срещнал ги Марко и запитал Пея,
- без да види Еленка, - къде отива... Дома си Марко бил посрещнат от майка си.
От нея узнал, че жена му пристанала. Тогава той решил да догони Пея, и поръчал
на коня си:
- Ако ми Еленка достигнеш,
ще ти гривата позлатя,
ще ти краката посребря;
ако не ми Еленка достигнеш,
гарвани да те изядат!
Еднъж си на конче думаше,
дваж се, холан, подхвърли,
на триж ми Еленка остигна,
достигна Еленка до порти.
Посегна да га улови,
не можа да га улови -
затвори Еленка портите...
Караманкьой, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 122 - "Невярна
Марковица - Г"). Според записвача (М. Арнаудов) от мястото, отбелязано със
знак (*) насетне певецът не си спомня добре текста и редува песен с преразказ.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|