* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка по двор ходеше
и се на Бога молеше:
- Боже ле, Боже Господи,
я отърви ме, Боже ле,
от Марко, от касапина,
от Марко, от джелепина!
Бельо из пътя вървеше,
Бельо Калинки думаше:
- Калинке, булка хубава,
хайде ми стани, пристани,
дорде си млада зелена,
дорде си бяла червена,
червена като ябълка!
Калинка Беля думаше:
- Бельо льо, холам, Бельо льо,
я стой, Бельо льо, почакай
ази до дома да отида,
кравите в огражда да запра,
телнице в дама да отлъча,
рожбица в люлка да приспя,
свекърва за вода да пратя,
и вярната ще ти пристана!...
Бельо постоя, почака,
Калинка у дома отиде,
кравите в огражда запряла,
телците в дама запряла,
рожбица в люлка приспала,
свекърва за вода пратила,
ах, че му вярно пристана...
Свекърва, стара майчица,
тя си от вода си дойде -
кравите в огражда ревяха,
телците в дама ревяха,
рожбица в люлка плачеше...
Свекърва, стара майчица,
тя се, бре, чудом почуди
каква е работа станало.
Ах, че Калинка пристана,
Бельо га на конче качи,
с бял га ямурлук облече,
та га, бре, Бельо занесе
на неговото, бре, село,
и на майка си думаше:
- Мале ле, старичка мале,
ази ти, мамо, донесох
хубава снаха да шета...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016