* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Море, хубава Янинко!
Провикнала се Янинка,
Янинка от високи чардаци,
от цъклени пенджери:
- Боже ле, мили божице,
вече ми се досадило
от тая къща богата,
от тия люде джелепи.
Весден ходене, готвене,
саноч свила препридане,
зълви за тенки дарове,
ега ги зълви не скинат,
ега им пусти останат,
ега им ги друг доноси,
друг доноси, друг докине!
Дочу я Петре търговче,
па на Янинка говори:
- Море, хубава Янинко,
айде с мене да бегаш
от тая гора зелена.
А Янинка му говори:
- Чакай ме, Петре, чакай ме,
до голям ден, до Великден.
Сите че ги разпратим -
свекър, свекърва у църкви,
зълви, девери на хоро,
стрина и чича по госкье;
Никола луда гидия,
оно на лова че пойде!
Сите ги е разпратила
и сос Петрете бегала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016