|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Мори, хубава Янинко,
гиди габровска невесто!
Провикнала се Янинка
от високите чардаци,
от цъклените пенджери:
- Боже ле, мили Божице!
Вече ми се досадило
от тая къща богата,
от тие люгье джелепи;
весден ходене, готвене,
сва нощ свила препридане
зълве за тънки дарове;
ега ги зълва не скине,
ега ги пусти остана,
ега ги друг да укине!
На деверье за елеци,
деверье да ги не скина,
ега им пусти остана,
друг ега им ги укине!
Що немам нигде никого,
бре, ако не би бегала!
Дочу я Петре търговче,
та па Янинки говори:
- Мари хубава Янинко,
гиди габровска девойко!
Айде сос мене да бегаш!
Янкинка си му говори:
- Чекай ме, Петре, чекай ме
до голем ден, до Великден,
Великден, Празна неделя!
Кога ми дойде Великден,
Великден Празна неделя,
сите чем да ги разпратим -
свекър, свекърва у църква,
зълви, деверье на хоро,
чичи и стрина на госкье.
Ти дойди, Петре, ти дойди,
докарай, Петре, докарай
три коня, три товарника,
що са носили товари,
товари, тежко имане,
да натоварим имане,
имане, тънки дарове.
И Петре си а послуша.
Чека я Петре, чека я
до голем ден, до Великден,
дури у дойде Великден,
Великден, Празна неделя.
Янинка, лепа невеста,
сите ги е разпратила:
свекър, свекърва у църква,
зълви, деверье на хоро,
чичи и стрина на госкье;
Никола, луда гидия,
он е на лова отишел.
Па ошел Петре, па ошел,
та натоварил имане,
три коня тежко имане,
три коня, три товарника;
па си бегаха с Янинка.
Минаха поле широко,
дойдоха гори зелени,
насреща им е Никола.
А Петре си му говори:
- Тако ти Бога, гидийо,
чуждине, непознанине!
Ти ни срещна, ти че венчаш!
Па ги не познал Никола,
та ги е венчал Никола.
Найдоха сенкя висока,
найдоха вода студена,
седнаха да отпочина.
Янинка дремка одрема,
она легнала Петрети
на тая пола десница.
Петре си пола отсече,
та си е бегал с три коня,
три коня, три товарника.
Па се Янинка събуди,
та па си вика, що може:
- Боже ле, мили Божице!
Горице, разставяй ми се;
водице, доставяй ми се;
Петре ле, оглащай ми се!
Ни ю се гора разставя,
ни ю се вода доставя,
ни ю се Петре оглашя!
Ярлово, Самоковско (Шапкарев, № 810 - "Янинка побегнала
и Петре търговче"; =Цонев, Родна китка, № 91 - "Янинка и Петър";
=БНТ 7/1962, с. 394 - "Хубава Янинка и Петре търговче"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|