* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Изпровикнала се е Маринка,
Маринка, хаджи Русюва:
- Който е юнак над юнаци
да дойде, да ме отърве,
от Марко, от кеседжията,
че ми с е вече додяло
кървави ризи да пера,
търговски глави да крия!
Къде я зачу, бре, зачу,
Бельо ми, беленчанина,
той се на порти повикна:
- Я излез, Маринке, я излез,
младичка да ми пристанеш,
от Марко да те отърва,
от Марко, от кеседжията!
Маринка хаджи Русюва,
тя на Бельо думаше:
- Бальо ми, беленчанино,
я постой, Бельо, почакай,
че съм си дете къпала,
да си детето аз приспя,
тогава ще ти пристана.
Маринка дете окъпала,
окъпала и го приспала,
и си при Бельо отиде,
на Бельо ръки подаде.
Той я на конче покачи,
и я с ямурлука си зави.
Че бутна Бельо кончето,
бутна го Бельо, замина.
Не кара Бельо по пътя,
най кара Бельо отстрани,
дано го Марко не срещне.
Като сред пътя стигнали,
под едно дърво седеше,
Марко ми, кеседжията.
Бельо, кат Марко той видя,
много се Бельо уплаши,
хитро си Марко излъга:
- Добър ден, аратлик Марко ле,
завчера на мен пристана
едно ми кралско момиче.
Двама с нея говорихме,
който най-напред срещнем,
него ще кръстник направим,
двамата да ни венчае.
Марко на Бельо думаше:
- Бельо ле, аратлик Бельо ле,
я си ямурлук повдигни,
лицето й аз да видя,
дали сте лика-прилика,
тогава ще ви венчая.
Бельо на Марко думаше:
- Аратлик, Марко, аратлик,
нали от Бога грехота,
кръстник кумица да види!
Че бутна Бельо кончето,
бутна го Бельо, замина.
Марко си конче той хвана,
и се на конче покачи,
за тяхно село замина.
Че си на порти повика:
- Маринке, хаджи Русюва,
я излез, Маринке, я излез,
весел ти хабер аз нося,
че кръстници ний ще станем,
на Бельо Беленчинина!
Не е излязла, Маринка,
най е излязла, излязла,
Маркова стара майчица.
Тя си на Марко думаше:
- Марко ле, сино Марко ле,
Маринка вчера пристана
на Бельо, на Беленчинина!
Марко от кончето слезе,
и си вкъщи влезе,
юнашки дрехи съблече,
просешки дрехи облече.
Че тръгна Марко, че тръгна,
в редом проса да събира.
Ходил е Марко, ходил е,
най-подир Марко отиде
в Бельовото село, отиде,
на шарена чешма той седна
водица да си той пийне,
жажда да си утоли.
Маринка се отдалеч зададе
и си на чешма отиде,
с бакъри вода да взема.
Тя на просяче думаше:
- Просяко, ти, духовнико,
като ходиш навсякъде,
в Марковото село ходи ли?
Какво прави Марко, как поменува?
Просяк Маринка думаше:
- Завчера от там аз минах,
на Марко четирсе правеха,
че ми пръстен харизаха,
пръстена, годенишкия.
И той й пръстена показа,
пръстена, годенишкия.
Маринка просяк думаше:
- Я ела, просяк, у нази,
голяма дарба ще те даря,
кринче злато ще ти дадем!
Маринка напред вървеше,
Марко след нея вървеше.
Където Марко стъпваше,
земята трепереше.
Като порти наближиха,
Марко се ясно провикна:
- Я излез, Бельо, я излез,
с Маринка да ви венчая.
Че си сабя изтегли
и им главите отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016