* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Ойде Марко у гора на лова,
и поведе брат си Андреяша,
на Андреяш вода се препило.
Досово му конче да убоде,
да изпие конче черни кърви,
дано му се жажди погасат.
Брат му Марко тихом отговаря:
- Таком Бога, братко Андреяшо,
не боди си свое врано конче,
я си слезни из гора зелена,
та си ойди във поле широко.
В поле има, бре, хладна механа.
кога ходиш, братко, у механа,
у механа латинци припадат,
с хитрост, брате, глава че ти вземат.
Във механа премлада кръчмарка,
кръчмарка е премлада девойкя,
много си е мома гяволита,
с хитрост, братко, глава че ти вземе.
Па си яхна Андреяша коня,
излезна си из гора зелена,
та си ойде във поле широко.
Согледа го мома механджийка,
на латинци мома отговаря:
- Таком Бога, петдесе латинци,
како лудо озгорека лети,
пафти носи като слънце светят,
калпак носи като месечина,
коня кара като луда ала,
ако можем глава да му вземем?
Таман това мома издумала,
Андреяша при кръчма пристига,
отдалеком иде и па вика:
- Я излезни, мома механджийке,
изнеси ми вода за жълтица!
Проговаря мома механджийка:
- Таком Бога, непознат юначе,
я не давам вода за жълтица,
кой си влезне у хладна механа,
че му дада вино да си пийне,
че му дада китка да мирише,
и тебе че за любе да вземем.
Излъга се млади Андреяшо,
кон увърза за железни порти,
па си влезна вътре у механа.
Клета да е мома механджийка,
наточи му чаша ведреница,
наточи му това руйно вино,
и у вино билки натурала,
натурала билки чемерични.
Попийнал е млади Андреяшу,
омая го билки чемерични,
та си го е дремка одремала,
заспал си е млади Андреяша,
заспал си е на чаша ведреница.
Я мома си латинци говори:
- Я ставайте, петдесе латинци,
я ставайте, глава му вземете,
пред юнаци ръка да не вдигам.
Станало е най-младо латинче,
та на чаша глава му одреза,
па по маси с главата титра си играят.
Почека го брат му Крали Марко,
почека го пет шест часа време,
че си нема Андреяш да дойде,
па си яхна коня Шарганлия,
та си ойде у хладна механа.
Согледа го мома маджаркиня,
на латинци тихом отговаря:
- Я ставайте, петдесе латинци,
втори юнак на ръце ни иде,
ако може и него да убием?
Таман това мома издумала,
Марко приде на железни порти.
Марко взема с десна нога ритна,
та отвори тез железни врати,
я мома му сърдито продума:
- Таком Бога, непознат юначе,
не отваряй тез железни врати.
че халка има празна и за твойто конче.
Вързал Марко конче за портите
и на конче тихом отговаря:
- Таком Бога, конче Шаргонлио,
слушай, конче, що че да ти кажем,
кой излезне, глава му одкини,
кой си падне, сас крака го сгази!
Разсърди се Крали Марко,
та си взема сабя оклопница,
развърте се налево, надесно,
та погуби петдесе латинци.
Като влезна у хладна механа,
че си виде Андреяшу глава,
че сос нея титра си играят,
тогай взема сабля оклопница,
развърте се налево, надесно,
та погубил петдесе латинци,
и остави мома маджаркиня,
намаза я с лоя и катрана,
запали я от русата коса,
та изгоре до черната земя.
Па си взема братовата глава,
та я тури в конски зобилници,
па си чушна коня Шаргонлия,
братов коня с лева ръка хвана,
па си ходи по равни друмове,
се си бди, се си слъзи рони,
насреща му старец белобради.
Марко старец тихом отговаря:
- От дека си, дедо, от какво си,
от коя си, дедо, покрайнина?
- Я съм, синко, много от далеко,
ама сега ида от Прилепа града.
- Какво има, дедо, у Прилепа града?
- Таком Бога, непознат юнаку,
у Прилепа чудо е станало,
надошли са проклети латинци,
разорале Марко равни двори,
заробиле Марко първо либе
и сос нея Огнянчо детенце,
а Маркова мила стара майкя
пред порти се полумъртва валя.
Марко старец тихом отговаря:
- Я съм, дедо, Марко от Прилепа,
кажи, дедо, сега що да чина?
- Таком Бога, Марко Кралевити,
слушай що че азе да ти кажа.
Не бричи се три месеца време,
па си ойди божи манастире,
па се направи божи калугерин,
па си купи книги манастирски,
манастирски книги вангелийски,
па си стани божи калугерин,
па тогай ходи от града на града
па си ходи от села на села,
па си проси божа милостиня,
и че идеш у Латина града.
Послушал е Марко Кралевити,
яхна Марко коня Шаргонлия,
па си ойде у Прилепа града,
па си ойде у негови двори,
че се майкя полумъртва валя,
па на Марко тихом отговаря:
- Кам ти, синко, брат ти Андреяша!
- Бръкни, мамо, конски зобилници,
че си видиш брата Андреяша!
Оня бръкна конски зобилници,
та извади Андреяшу глава,
ка го цуна с душа се растана.
И тогай е Марко послушало,
послушал е Марко Кралевити,
не бричи се три месеца време
та си стана божи калугерин,
та си ойде тогай манастири,
та си взема калугерско рухо,
и си взема книги манастирски,
манастирски книги вангелийски,
па си ходи из града на града,
па си ойде у Латина града.
Залюбил му либето Деле Костурянин,
почукал е Марко Кралевити,
почукал е на Делеви порти,
излезнале Делевите слуги,
продумали Делевите слуги:
- Таком Бога, Делю чорбаджио,
че си иде божи калугерин,
че си проси Делю милостиня,
що обичаш ти да го даруваш?
- Таком Бога, мой верни слуги.
каньете го вътре да си влезне.
Клето да е Марковото любне,
еве стана три месеца време,
не приима венчилкя да вземе,
навикайте божи калугерин,
ега може он да си я венча!
Уканиха я неговите слуги
и он влезнал Делю на чардаци.
Заправиле тая тежка сватба,
всичко пуно кральеве, баньеве,
всичко пуно юначки синове,
и си пия вино и ракия,
и си яда гозби господарски.
Ка си влезна божи калугерин,
туриха го долу на софрата.
Слуга им е Елена невеста,
слуга служи редом из софрите,
ред е дошло Марко да послужи.
Подаде си Марко десна ръка,
познала му пръстен меньовники.
Продумал е Делю Костурянин:
- Таком Бога, Елено невесто,
я изнеси чаша ведреница,
напуни я това руйно вино!
Никой не мож чаша да повдигне,
ред е дошло Огнянчо детенце,
повдигнало чаша до колена.
Проговори Делю Костурянин:
- Бог те убил, Марково колено,
само тизе юнак ли се найде?
- Таком Бога, Елено невесто,
я изнеси на Марко калпака!
Изнела е Марковият калпак,
никому се на глава не хвана,
бог го убил Марковото дете,
на нему се до уши полупи.
- Бог го убил, Марково колено,
само него капа му се хвана!
Па на Елена тихом отговаря:
- Таком Бога, Елено невесто,
я изнеси Марковата сабля,
да видиме кой че я отвора?
Редили се редом из трапези,
никой не мож сабя да отвори,
вземало я Огнянчо детенце,
оно сабля половин отвори.
Тогай рипна божи калугерин,
та дограби сабля оклбпница,
развърте се налево, надесно,
та погуби кральеве, баньеве,
та погуби юначки синове,
сал остави Делю Костурянин.
Па го взема от високи чардак,
та го хвърли на мермерни плочи,
мозък тече, я езика дума:
- Ти не си бил божи калугерин,
но си си бил Марко Кралевити.
И Делю се със душа растанал.
Тогай се е Марко разпоредил,
натоварил три товар имане,
два товара се жълти жълтици,
и си взема Елена невеста,
и си взема Огнянчо детенце,
и си ойде на Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016