* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка ходи из село,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма
да дойде, да му пристана
да ме от Марка отърве,
от Марко хайдутина!
На мен ми вече дотегна
юнашки глави да крия
и кървави сабли да изтривам.
Доде я Бельо зачу,
Бельо ми, Марков побратим,
той на Маринка думаше:
- На мене да ми пристанеш,
аз нямам булче хубаво.
Че си детето приспала
и на порти излязла.
Бельо я на кони преметна,
за тяхно село тръгнали.
Вървели, колко вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
седнали да си починат,
студена вода да пият.
От далек са Марко зададе.
Те са Марко познали,
Бельо на Маринка думаше:
- Аз ще си пояс разпаша,
на було да го зашиеш,
аз ще те забухля.
Когато Марко дойде -
хитро да го излъжем.
Ето че Марко пристигна,
отблизо им селям подаде
и на Беля думаше:
- Бельо льо, мой побратиме,
дай да ти видя булката,
дали сте лика прилика.
Бельо на Марко думаше:
- Марко льо, мой побратиме,
не бива, Марко, не става,
аз си кръстник нямам,
тебе за кръстник ще правя,
не си ли чувал от стари хора -
докато кръстник булката не венчее,
кръстник булката не може
под було да гледа!
Че си Марко замина,
на техни порти отива
и на порти похлопва:
- Маринке, булка хубава,
стани ми порти отвори
и ми кончето поеми.
Не излезе Маринка, булка хубава,
най излезе майка му
с мъжка рожба на ръце.
Марко майка си попита:
- Къде е, мамо, Маринка?
Майка му дума на Марко:
- Снощи Маринка пристана
на Бельо, твоя побратим.
Марко на конче думаше:
- Конче ле, вихрогонче ле
ако си Бельо достигна -
краката ще ти посребря,
гривата ти ще позлатя.
Ако не Бельо достигнем -
къс по къс ще те насека!
Таман до порти отиде
и Бельо си порти заключи.
Извади сабя тънена
и си кончето насече,
и на гарвани го хвърли.
От там си Марко тръгнал,
до пояс брада оставил
и се на просяк престорил.
Ходил е Марко, скитал е,
в Бельово село отиде,
сред село на чешмата.
Там си Марко завари
Маринка, булка хубава.
Маринка пита просяче:
- Ти, тъй като ходиш в селата,
не си ли чувал за Марко,
за Марко, за хайдутина,
жив ли е Марко, умрял ли е?
- Онзи ден ходих в тяхното село,
на Марко струваха три години,
за Бог да прости дадоха
негови пръстен да нося.
- Хайде, върви, да те заведа у дома,
ний да те подариме,
задето се от Марко отървах,
от Марко хайдутина.
Като си в къщи отишли,
тя го за ръка хванала
и по басамаци водела.
Той я за ръка стиснал
и тя си думала:
- Таз ръка не е просешка,
таз ръка е хайдушка.
Маринка дума на Бельо:
- Хайде просяк да подарим,
че се от Марко отървахме.
Просяк в гърба си бръкна,
посегна да се почеше,
от гърба сабля извади,
че ги на вънка изведе,
с уста ги маралоса,
със саблята ги сдробоса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016