* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Бельо Еленки думаше:
- Еленке, Еленчице ле,
Еленке, булка хубава,
ела ми млада пристани,
пристани, млада остани,
доде си млада, зелена,
доде си на ум учена -
за една крина жълтици,
за полвин крина маргарит!
Еленка Бельо думаше:
- Не мога, Бельо, пристана,
пристана, Бельо, остана,
доде съм млада, зелена,
доде съм на ум учена -
мене ме Марко остави
тук, Бельо, ази да седя;
как аз въз тебе ще дойда -
когато Марко си дойде,
кого той тука ще свари?!
Бельо се от конче приведе
и я за ръка улови,
бърже я метна на конче,
покри я Бельо, зави я,
да не я Марко съгледа...
Среща им иде и Марко,
и си на Беля думаше:
- Мина ли, Бельо, край дома,
видя ли, Бельо, Еленка?
Бельо на Марка думаше:
- Нит' съм край вази минавал,
нито Еленка пък виждал!
Минаха, разминаха се.
Марко си у тях отиде,
че си на порта похлопа
и на Еленка викаше:
- Ела, Еленке, отвори,
ела, кончето разведи!
Че хлопа Марко, що хлопа,
никой на порти не излезе...
Че се назаде повърна,
а че си Беля достигна,
че слемна пушка бойлия,
а че си Беля удари,
в клето го сърце прободе
и на Беля си думаше:
- Още ми веднъж да помниш,
как ми се взема булчето!
И на Еленка думаше:
- Не ти ли ази заръчах,
заръчах, още поръчах
тука у дома да седиш?!
Еленка Марко думаше:
- Ази си, Марко, не рачех,
той се от конче присегна,
присегна, та ме улови
и ме на конче покачи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016