* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Бельо Елена думаше, мари:
- Елено ле, Еленчице,
Маркова бяла кадъна,
хайде ми млада пристани,
по-млада да ми уйдисаш,
по-млада и по-глупава.
Еленка Бельо думаше:
- Бельо льо, бюлюкбашио,
бре, мълчи, Бельо, не думай,
да не те Марко зачуе,
ще ти главата отреже,
като на агне гергьовско,
като на пиле петровско!
Бельо Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
и ний снощи с Марко бяхме,
Марко се сгоди за друга,
тебе на мене остави.
Еленка Бельо думаше:
- Бельо льо, бюлюкбашио,
аз имам мъжка рожбица
и нея кабул струваш ли?
Бельо Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
и то ли вещи не знаеш,
и то ли да те науча?
Я привляз в горна градинка,
проведи клонче дюлево,
дюлево и ябълчево,
свързи си златна люлчица,
тури Иванча в люлчица,
залюлей го и му запей:
"Нани ми, нани, Иванчо,
до нине беше със майка,
оттук нататък без мама."

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016