* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Во събота, а спроти неделя,
во Солуна на хладна механа,
на механа на Демир капия,
сън сънувал Кралевике Марко,
а от сън се мошно уплашило.
Скочил Марко на нозе юначки,
пак я викат кръчмарице младе:
- Посестримо, Невено девойко,
нел запали свекя и борина,
та ела си при мене в одая,
да ти кажа що сън су сънувал.
Ти си жена, от сън ми разбираш,
да ми кажеш, що кье бидит сънчот,
ем да ти платя що сум ти пил вино,
що сум ти пил вино вересия,
вересия три години време;
да ти платя и да ти надплатя!
От' си стана кръчмарица млада,
си запали свекя и борина,
си отиде при Марка в одая.
Зеде Марко да й прикажуват:
- Посестримо, Невено девойко,
как да се сгодих во Прилепско поле,
како да фати един темен облак,
а из облак - една ситна роса,
а из роса - един сиви сокол,
а по сокол - яребица сива,
а по нея - пиленце шарено...
Тог' му велит кръчмарица млада:
- Побратиме, Марко Кралевике,
нель ме прашаш, право кье ти кажа.
Тея що е, Марко, темен облак -
тая ми е, богме, силна войска;
а на облак що е ситна роса, -
тие ми са майкини ти сълзи;
а по роса що е сиви сокол, -
тея ми е Беле от Костура;
а по сокол - яребица сива, -
тая ми е Марковица млада;
а пиленце - твое мъжко дете!
Ти й пленил Беле от Костура!
Како зачу Марко Кралевике,
от' си скочи на нози юначки,
си отиде долу конюшница,
си подседла коня шаренего.
Му се сгоди Шарца некована,
немаше време Шарца да подковат,
дека беше време на полнокя,
некована Шарца си го яхна;
во полнокьи Марко си излезе,
си киниса по тесни сокаци,
се приближи до порти Вардарски.
Отдалеко Марко току викат:
- Тако ти Бога, капиджия млади,
отвори ми порти от бедеми,
зере си имам голема неволя -
кье си търчам по поле широко!
Отговори капиджия млади:
- Так' ми Бога, делийо незнайна,
во полнокя порти не отвора;
голем тембиф крал ми учинило -
ак' отворя порти во полнокя,
кье ми земет глава от рамена!
Се налюти Марко Кралевике,
дупна коня с обе узенгии,
си прескочи кали ем бедеми.
От' си летна по поле широко,
се обзори в тиквешки баири,
слънце го блъсна на Чука Плетвара,
от Плетвара Марко се опули,
(се опули на високи диван),
да не нещо Марко кье догедат,
да ми шетат по високи диван.
Нищо немат Марко да догледат
да ми шетат по високи диван...
Дури тога Марко заверува.
Дупит коня с обе узенгии,
търчат Марко колку що си может,
право търгат на порти витици.
На порти найде своя стара майка,
къде кукат како кукавица.
Й говорит Марко Кралевике:
- Добро утро, моя стара майко!
А майка му не му отговарат,
ток' со ръци по глава се тепат...
Тога й велит Марко Кралевике: -
Леле майко, леле стара майко,
кой ни стори оваква срамота?
Тога му велит Марковата майка:
- Леле синко, Марко Кралевике,
еве имат две недели време,
овде ми дойде Беле от Костура,
овде ми дойде той со силна войска,
ти я плени Марковица млада,
ем ти плени твое мъжко дете,
ем ти плени седем тавли кони,
ем от кули хазно ти изцърпи; -
ме остави како що ме гледаш!
Тога й велит Марко Кралевике:
- Учи майко, сега научи ме,
научи ме я како да ходя -
ил' да ходя со мое юнаство,
ил' да ходя со моя хитрина?
Тога му велит Марковата майка:
- Лелей, синко, Кралевике Марко,
со юнаство не можеш да пойеш -
Беле ми градил три години кале,
кале му все вари и камена,
ти не можеш в кале да му влезеш!
Ток' да ходиш со твоя хитрина,
ете си ми, синко, небричено,
мало-много книга ми разбираш,
премени се в калугерско рухо,
на глава клай си шапка игуменска,
учини се църна калугера,
та яхни си тая крива мъска,
таке ак' можеш в кале да му влезеш!
Я Послуша Кралевике Марко,
се промени в калугерско рухо,
на глава кладе шапка игуменска,
от' си зеде от сърма патрахил,
ем си зеде кръсте позлатено,
ем си зеде котленце сребрено.
Се учини калугера църна,
от' си яхна тая крива мъска,
си киниса по бели друмове...
Оту си пойде во поле Костурско,
туе си найде деца малечкави,
малечкави деца си играе,
им говори калугера църна:
- Добро утро, деца малечкави,
къде ми биет тежка дъбована?
Му говорят деца малечкави:
- Дай Бог добро, духовниче Божьо,
еве имат три недели време,
сватба чинит Беле от Костура -
му я пленил Марковица млада,
ама немат поп да го венчат,
току поди Белета, венчай го,
голем пешкиш Беле кье ти дает!
Право търгат църна калугера,
право търгат на Белеви порти;
отдалеко Беле го догледа,
изговори Беле от Костра:
- Ядите, пийте, гости приятели,
ядите, пийте, ем веселите се;
три недели сум ви гощавало,
а още три я кье ви гощавам -
ене идет поп, за да ме венчат,
да ме венчат с хубава невеста!
От радости Беле от Костура
търчаница порти си отвори,
си отвори порти от бедеми,
го пречека църна калугера,
три пъти му метания стори,
ем три пъти ръка му целува:
- Добре ми дойде, Божи духовниче,
добре ми дойде как' добра година,
да ме венчаш с хубава невеста -
голем пешкиш тебе кье ти дадам!
Си го зеде църнего калугера,
си го качи на високи диван,
си го седна на честна трапенза,
си го слуга лютица ракия,
по ракия тея църно кафе,
а по кафе той господски ручек,
ми ручаха, що ми поручаха,
ми зедоха вино да ми пият...
Извадиха хубава невеста
да даруват китени сватове;
й дарува, що й дарувала,
а Белета що го дарувала -
го дарува Марковата сабя
с дванаесет ясни огледала,
с дванаесет камна безценати;
и го дарува Марковата чаша,
що ми брала дванаесет оки!
Ми зедоха китени сватове,
ми зедоха вино да ми пият,
да ми пият с Марковата чаша;
сите ми се редом изредиха -
юнак немат чаша да я начнет,
а камо ли чаша да изпиет!...
Ред му дойде църнему калугеру,
една изпи и друга повтори.
Ми зедоха китени сватове
да гледает Марковата сабя;
сите ми се редом изредиха -
юнак немат сабя да изтръгнет...
Ред му се падна църнему калугеру,
со два пръста сабя я изтръга.
Тога рече Беле от Костура:
- Так' ти Бога, духовниче Божьо,
кье те праша, право да ми кажеш!
Ти си шетал земя и градове,
да не негде за Марка си разбрал -
дал' е живо, дали е умрено?!
Тога му велит калугера църна:
- Господаре Беле от Костура,
нел' ме прашаш, право кье ти кажа!
На Великден я си се погодих,
се погодих я во Света гора,
тамо хабер за Марка су разбрал -
во Арабистан Марко е загубен,
го загубила Църна Арапина!
Се зарадва Беле от Костура,
от' си стана хоро да си играт...
Тога му рече църна калугера:
- Господаре Беле от Костура,
изин дай ми и я да поиграм,
да поиграм хоро калугерско!
Изин му даде Беле от Костура.
От'у си стана църна калугера,
от'у си стана хоро да си играт;
не ми играт хоро калугерско,
ток' се развърте налево й надесно,
си изсече китени сватове.
А Белета жив го в ръци фати,
си го сона у поле широко,
го отнесе на две разкръстници,
му пресече нозе до колена,
му пресече ръци до лакъти,
му извъртя обе църни очи,
го остави живо да се мъчит...
От'у се врати во Белеви двори,
си я зеде Марковица млада,
ем си зеде свое мъжко дете,
ем си зеде седем тавли кони,
ем си зеде свое дробно хазно,
и Белево хазно му изцърпи...
От'у се врати дома на дворове...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016