* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двори ходеше,
по двори, по калдъръми,
златно кандило държеше,
и се на Бога молеше:
- Боже ле, да ме отървеш,
Божке ле, да ме прибереш,
от Марка, от хайдутина,
човешки глави да крия,
остри ножове да трия!
Снощи ми, Боже, донесе,
на моя мил брат главата,
и на буля ми ръката.
Из пътя, мъри, вървеше,
Никола баш ергенина,
той на Грозданка думаше:
- Тръгвай, Грозданке, с мене,
аз ще те от Марко отърва.
- Постой, почакай, Никола,
да си детето накърмя.
Тръгна Грозданка с Никола,
навлезли в поле широко,
седнали да си починат,
под една сянка хубава.
Тъмна се мъгла задала,
от село, откъм Балкана.
То не ми било мъгла от Бога,
а най ми било Марко хайдутин,
той си двамата застига,
и им главите отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016