* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Делю Грозданка думаше:
- Грозданке, бяла белушко,
Грозданке, вакла ваклушко,
драго ли ти е, Грозданке,
със Деля вино да пиеш,
със Деля, със побратима?
- Драго ми й, драго, Дельо ле,
постой ми мало и много,
постой ми, та ме почакай,
да пратя Марка на лова,
старата баба с ядене,
мъжко си дете да приспя, -
тогава с тебе ще дойда!
Постоя Дельо, почака;
пратила Марка на лова
и стара баба с яденто,
мъжко си дете приспала,
че е със Дельо ошела.
Вървели мало и много,
кога в гората запрели,
Делю Грозданки думаше:
- Грозданке, бяла белушко,
Грозданке, вакла ваклушко,
запей, Грозданке, попей ми,
из едно гърло два гласа,
из един език две думи!
- Азе да викна, запея
из едно гърло два гласа,
из един език две думи,
ала ме й страх от Марка,
от Марка, от хайдутина!
- Не бой се, Грозданке, не бой се,
дорде съм азе при тебе!
Викна Грозданка, запела
от едно гърло два гласа,
от един език две думи...
Е, че ми Марко, че дойде.
Марко Грозданка думаше:
- Грозданке, първо първило,
Грозданке, първо венчило,
ей ти главата в торбата!
Още ми дума думаше,
Марко Грозданка кайдиса,
и Деля Марко кайдиса,
и сетне Марко забягна...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016