* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Ей, Марийо, джан Марийо!
Служба служи свет Никола,
та е калесал всичките кральове,
всичките кральове и банове,
и Левент Дуко Шапшалчето.
Съто госте и дойдело,
Левен Дуко Шапшалчето не дойдело.
Ем си ядат, ем си пият,
мушних збор си чинат -
кой си люба чуджа люба,
чуджа люба джан Елена?
Както чува Крали Марко,
та си стана, та си ходи при сестра му,
та й вели, ем говори:
- Варай, сестро, джан Марийо,
оружи ми бърза коня,
та кьи ходам да га взимам твойта снаха,
твойта снаха джан Елена.
Джан Мария му говоре:
- Седи, брато, нимой ходи това време,
това време, нокьно време,
нокьно време, сам полунокь,
защо ми те каскандисвам!
Не послуша Крали Марко
неговата милна сестра,
ток се свали, оружи си бърза коня,
та си вяна бърза коня,
та си ходи дори дома,
та си ходи на тенките порти.
Еднъж чука, дваж извика:
- Позови се, джан Елена!
- Ним си чука, Левен Дуко,
оти кьи си чуят комшиите,
комшиите, душманите,
току бутни коня с мамузина,
прехвърляй си зидишчата!
Като чуя Крали Марко,
бутна коня с мамузина,
прехвърли си зидишчата,
та застана посред двори.
Ка го виде джан Елена,
оти не бил Левен Дуко,
току си бил Крали Марко,
и погледна назаде - залиса се.
И говори Крали Марко:
- Стани, стани, джан Елено,
се премени, кьи те носам на твойта зълва,
на твойта зълва, джан Мария,
оти много госте й дойдело,
малце измет да й чиниш.
Примени се джан Елена,
та га качи на конето,
дека летнат, дека стъпнат,
та истум дойдеха сред пътя.
Й говори Крали Марко:
- Е, Елено, джан Елено!
дали сакаш служба да служиш,
или сакаш свешча да светиш?
Она му вели, ем говори:
- Не съм кадър служба да служам,
ток съм кадър свешча да светам!
И однесе га във сестра му,
във сестра му - джан Мария.
Та си взе Крали Марко
рогозина катранова,
увиха га джан Елена,
я запали насред къшчи
да им свете на гостето.
Запали се руса коса,
та му вели на Крали Марко:
- Не ми жалиш руса коса?
- Ей, Елено, джан Елено,
нек га фали Левен Дуко.
Джан Елена па му говори:
- Не ме жалиш, Крали Марко,
ми изгоре рамно чело?!
- Нека гори, (нека гори),
нек го жали Левен Дуко!
Па му говори джан Елена:
- Ей, бре Марко, Крали Марко,
ми изгорея тенки веджи,
не ги жалиш тенки веджи?
- Нека ги жали Левен Дуко,
(Левен Дуко) Шапшалчето!
Па му говори джан Елена:
- Ей, бре Марко, Крали Марко,
не ми жалиш църни очи?
- Ей, Елено, джан Елено,
нека жали Левен Дуко!
Па му говори Елена:
Ей, бре Марко, Крали Марко,
не ми жалиш бело лице?
- Ей, Елено, джан Елено,
нека го жали Левен Дуко,
Левен Дуко Шапшалчето!
Па му говоре джан Елена:
- Ей, бре Марко, Крали Марко,
не ми жалиш ял ятаци?
- Ей, Елено, джан Елено,
нек го жали Левен Дуко!
Сато госте се е почудило,
не га питат Крали Марко,
зашчо си я запали
неговата люба, първа люба...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016