* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Ходи Маринка из село,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде да му пристана,
да ме от Бельо отърве,
от Бельо, от хайдутина -
денем се вкъщи не спира,
нощем се не прибира!
Марко Маринки думаше:
- Аз ще те от Беля отърва,
от Беля, от хайдутина!
Тръгнали са ми Марко и Маринка,
минали поле широко,
поели в гора зелена.
Марко Маринки думаше:
- Когото първи стигнеме,
стигнеме, още срещнеме,
него кръстник ще правим!
По пътя са Бельо срещнали,
Бельо на Марко думаше:
- Я открий, Марко, булчето,
да видим прилично ли ти е булчето,
както на мене Маринка?
Марко на Бельо думаше:
- Нали си ли чул от старите -
булка под було не дума!
Бельо си вкъщи отиде,
майка му порти отваря,
Бельо майка си пита:
- Къде е, майко, Маринка,
портите да ми отвори?
Майка на Бельо думаше:
- Снощи Маринка замина
със Марко, със хайдутина!
Бельо майка си заколи
и се на конче възкачи,
и си на конче думаше:
- Ако ги на пътя стигнеме -
гривата ще ти позлатя;
ако ги не стигнеме -
главата ще ти отрежа!
Тъкмо до Маркови стигнали,
Марко си порти затваря.
Бельо Маринки продума:
- Маринке, булка хубава,
девет години ще ходя,
брада до пояс ще пусна
и пак ще ти главата отрежа!
Ходил е Бельо, скитал е
цели ми девет годин,
пуснал е брада до пояс
и се на просяк направи,
и в Маринкини отиде,
и на Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
чувала ли си за Бельо,
за Беля, за хайдутина?
Аз ходих, Маринке, в Бельови,
на Беля девет години струваха,
на мене пръстен дадоха,
да ходя, да споменувам,
дето се й Бельо поминал.
Маринка просяк думаше:
- Просяко, стари, непознат,
ела ми в къщи, просяко,
блюдо жълтици ще ти дам,
че се от Беля отървах!
Като в мазата отишли,
Бельо жълтици не гледа,
че й главата отряза
и къс по къс я направи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016