* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Марку се рожба намери.
Отиде Марко, отиде,
отиде кум да си намери -
царя ми, цар Мурадина.
Заял се Марко, запил се,
цели ми девет години,
все весел Марко, засмеян,
а тоз път грижен, кахърен.
Марко си книжа получи
от негова стара майчица,
във книжа, холан, пишеше:
"Тебе ти булче пристана
на тоя ти мил побратим,
на Бельо, млад ти, бре, Бельо!"
Марко надолу погледна,
дребни си сълзи пророни.
Отде го, холан, съгледа
царица, цар Мурадина.
Царица дума на Марко:
- Марко льо, Марко българино,
ся стана девет години -
все весел, Марко, засмеян,
а тоз път грижен, кахърен?
Марко си дума царица,
царица, цар Мурадина:
- Нали ме питаш, да кажа -
ази си книжа получих,
от мойта стара майчица,
а че ми булче пристана
на моя ми мил побратим,
на Бельо, млад ми, бря, Бельо,
днеска му, холан, сватбата.
Царица, цар Мурадинца,
царица дума на Марко:
- Марко льо, Марко българино,
отвземи мишин дисаги,
напълни мишин дисаги
със жълти, холан, алтъни,
покачи конче шарено
да му сватба достигнеш,
да си булчето отвземеш!
Марко царица послуша,
царица, цар Мурадинца.
Отвзема мишин дисаги,
напълни мишин дисаги
със жълти, холан, алтъни,
та се на конче покачи,
та сбута конче, замина.
Когато по пътя вървеше
и си на конче думаше:
- Конче ле, конче шарено,
ако си сватба достигнем
ще ти краката подкова
със кара бели грошове,
ще ти гривата посребря
със ситен, бял ми маргарец.
Марко си сватба достигна,
Марко се рюком прерюка:
- Бельо льо, мил побратиме,
я стой си холан, почакай,
на булка бакшиш да отдам.
Бельо се рюком прерюка:
- По наши закон нямаме
булката бакшиш да взема.
Марко се люто разсърди,
па сбута конче, замина.
Кога у дома отиде,
майка му по двор ходеше,
бели си коси скубеше.
Марко си майце думаше:
- Мамо льо, стара мамо льо,
къде я, мамо, влахиня,
влахиня, тънка гъркиня,
да си ми порти отвори,
ами ти порти отваряш?
Майка на Марко думаше:
- Марко льо, синко Марко льо,
тебе те булче пристана
на той ми мил ти побратим,
на Бельо, млад ти бря Бельо,
днеска му е, Марко, сватбата.
Марко си слезна от конче,
та си го введе в яхъри,
та си го конче завърза.
Отвърза кула кобила,
па се на кобила възкачи
и си се рюком прерюка:
- Мале ле, стара майчице,
подай ми сабя френгия.
Майка на Марко думаше:
- Отвзела, синко, сабята.
- И без тя, мале, я мога.
Па сбута кула кобила
и на кобила думаше:
- Кобила, кула кобила,
ако си сватба достигнем,
ще ти краката подкова
със кара бели грошове,
ще ти гривата посребря
със ситен дребен маргарец.
Таман си сватба достигна,
тия са в кули влязнали.
Марко кобила посбута
да си прехвръкне кобила,
през високи кули да влезне.
Кобила, кула кобила,
не мой да хвръкне праз кули,
не мой си Марко да влезне.
Марко я клето прокълна:
- Да си я клета проклета,
и ти ли се от тях обърна?
Та си от кобила той слезе,
та си кобила пострига,
та я направи пуле жребич.
Разхвърли дрехи юнашки,
облече дрехи просешки,
че стана чер калугерин,
та ходи от село във село,
да си прося той проси.
В една ми света неделя,
като си прося просеше,
като край море вървеше,
рибари риба ловяха.
Калугер прося попроси -
да си му риба отдадат.
Рибари думат калугерин:
- Дядо льо, чер калугерино,
ние си риба ловиме
за Бельо, млад ми бря Бельо,
че днеска има кръщене.
Я иди, холан, я иди,
на кръщене да се нахраниш.
Когато Марко отиде,
там си го, холан, канили
да си във кули той влезе.
Марко във кули той влезе
и до вратата той седнал.
Бельо е, холан, калесал
до триста души юнаци.
Защо се Бельо понапи,
Бельо се рюком прерюка:
- Влахиньо, тънка гъркиньо,
отдай ми Маркова сабя
кирлива, още пъслива,
кой ще я от ножница извади?
Триста са души юнаци -
никой не мой да извади.
Че си я, холан, остави
при негово момче дванайсгодишно.
Като я момче подръпна,
една я педя извади.
Майка го, холан, прокълна:
- Да си от коляно паднало!
Юнаци думат калугерин:
- Дядо льо, чер калугерино,
и я се, холан, помъчи,
дано си сабя извадиш.
Та са я на калугерин отдали.
Кога я Марко отвзема,
със десна ръка подръпна,
подръпна, сабя извади.
Замахна Марко наляво,
наляво Марко, надясно,
всички юнаци кайдиса.
Като остана млад Бельо
с влахиня, тънка гъркиня,
в черна ги смола засмоли,
с буен ги огън запали
и си момчето отвзема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016