* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Размири се земня Покрайнина.
Никой може земня да умири,
само може Марко добър юнак.
Хабер прати крало от Крайнина:
"Да ми дойде Марко добър юнак,
да умири земня Покрайнина.
Ойде Марко земня Покрайнина;
седе Марко тъкмо три години,
та умири земня Покрайнина.
Посилил се Илия Смилянин,
та излезна низ Смиляна града,
та помери Марку мермер калдръм;
оборил му високи чардаци,
и заробил Марку стара майка,
и залибил Марку пръвно либе,
и закарал Марку мъжко дете,
мъжко дете за младо саихче.
Па си дойде Марко добър юнак,
па попита Ерлиа комшия.
Сам си дума Марко добър юнак,
сам си дума, сам си отдомува:
- Ей, Ерлио, Ерлио комшио,
кьу те питам, право да ми кажеш -
камо мене високи чардаци?
Ветър духна, чардаци помери.
Камо мене от мермере калдръм?
Дъжд навали, мермере помери.
Камо мене моя стара майка?
Стара била, та се поминала.
Камо мене мое пръвно либе?
Младо било, та се оженило.
Камо мене мъжко дете?
Ни е старо, да се поминало,
ни е на стан, да се оженило.
Проговори Ерлиа комшиа:
- Фала тебе, Марко добър юнак!
нали питаш право да ти кажа -
ка отиде земня Покрайнина,
посили се Илия Смилянин -
помири ти от мермере калдръм,
обори ти високи чардаци,
и зароби твоа стара майка,
и залиби твое пръвно либе,
и закара твое мъжко дете.
Сам се Марко, сам се чудо чуди,
що ще чини с Илия Смилянин,
досети се Марко добър юнак,
не бръсна се Марко три месеци,
та си стана църна калугера.
Па се качи на Шаркоте коня,
та отиде у Смиляна града -
среща му е неговото дете.
Он го позна, оно го не позна.
Попита го Марко добър юнак:
- Фала тебе, тебе мъжко дете,
дека седи Илия Смилянин?
А дете му потийом говори:
- Фала тебе, църна калугеро,
натам, натам из тесни сукаци.
Илиу са порти канатлии,
на портите нова бела чешма,
на чешмата млада невестица -
та налива студена водица,
та си носи Илиу Смилянин.
Ойде Марко низ тесни сукаци
и си срещна млада невестица,
невестица, неговото либе.
Он я позна, она го не позна.
Посака й вода да си пийне,
невеста му със стомна подала.
Он не пийнал студена водица -
стомна разля, та невеста уля.
Невеста му потийом говоре:
- Мирно седи, църна калугеро,
ще ни види Илия Смилянин,
ще погуби и тебе и мене.
Съгледала Марку мален пръстен,
съгледала и попитала го:
- Фала тебе, църна катутеро,
дека везе Марку мален пръстен?
Калугер й потийом говоре:
- Фала тебе, млада невестице!
Азе ходих земня Покрайнина -
там загина Марко добър юнак.
Я отпеях Марко добър юнак.
Везех пръстен Марку за опевло,
остра сабля Марку за третини,
Шарко коня - Марку деветини.
Па попита млада невестица:
- Фала тебе, млада невестице!
Дека седи Илия Смилянин?
Заведи ме код него да ида
да най мене за едного Бога,
да хариже три крави ялови,
да си гостим госкье на манастир.
Невеста го на чардак извела.
Ка бе заспал Илия Смилянин,
он извади сабля низ кания,
та погуби Илия Смилянин.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016