* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданки веке додяло
от Велча ян кеседжийта,
кървави дрехи перане,
ръждиви саби миене.
Отвикнала е Гроздана:
- Боже ле, мили Боже ле,
немам ли нейде някого,
нейде някого от рода
от туа да ме извади?
Зачу я Марко млад юнак,
той си Гроздани ромони:
- Мър невясто Гроздано,
аз се, невясто, наимам
от туа да те извадя;
наимаш ли се, невясто,
синджири да му обвземеш,
синджири със амайлите,
дето й куршум не фата,
дето й сабя не реже,
мешинените дисаги,
дисаги, пълни с алтъни!
Та му Гроздана обвзела
Марку синджир със амаил,
дисаги, пълни с алтъни.
Че със Марка отбягнала,
със Марка, младой юнака.
Велчо дома си отиде,
Велчо майци си думаше:
- Мале ле, Велчова мале,
чим де е, мале, Гроздана?
Я майка си му ромони:
- Гроздана, Велчо, отбягна
със Марка, младой юнака!
Велчо конятой си ромони:
- Конче ле, конче хранено,
спомени млади години -
върви, конче, да вървиме,
Марка да си застигнеме,
Гроздана да отнемиме!
'Ко Марка не застигнеме,
Грозданка да отнемиме,
главата ка ти отрежа
на Марковите портици.
Марковата бърза коня
спомена млади години -
ногите вече не вървят...
Слезе Велчо от конята,
свали си дрипи юначки,
надяна дрипи просячки,
че на майка си ромони:
- Мале ле, Велчова мале,
стори ми халал млякото!
- Халал да ти е, Велчо ле!
Тръгнал е Велчо да проси
от села, Велчо, низ села,
от касаби низ касаби.
Той ходи девет години,
та ми е Велчо отишъл
на Видин зингин касаба,
на чошмя вода да пие
и жните да прегледва.
Ено Гроздана де дойде,
Велчо си позна Гроздана,
Гроздана Велча не позна.
Гроздана Велчу ромони:
- Дядо ле, дядо просяко,
вие ми много ходите,
да не сте чули, дядо ле,
къде е Велчо кеседжи?
- Мър, невясто Гроздано,
ся стана девет години,
откакто Велчо погина;
и мене дарба дариха -
Велчовът пръстен сребърен.
Гроздани драго паднало,
та просякутому думаше:
- Дядо ле, дядо просяко,
хайде у дома да дойдеш,
голям кье бакшиш да вземеш!
И у дома ни отидоха,
той седнал на вратата.
Гроздана тихо отромони:
- Увлези, дядо, при Марка!
- Не можа, кузум, не можа,
не можа, кузум, да стана,
яла ми подай ръката!
Та му Гроздана подаде
нейната дясна ръчица,
та го за ръка хванала;
и отвикнала Гроздана:
- Любе ле Марко, любе ле,
тва не е ръка просячка,
тва ми е ръка юначка!
Не стоя Велчо, не гледа,
Велчо си вътре увлезе,
та ми й Велчо кайдиса...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016