|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Излезе Марко, излезе
по батовските полета,
по Прилепските канари,
дребен си дивеч да лови.
Вървял Марко, вървял,
минал поле широко,
наел гора зелена.
Досред гората кат дошел,
че легна, Марко, че заспа,
и той на конче думаше:
- Конче ле, конче вихрогонче,
като се Бельо зададе,
ти ще ме, конче, събудиш!
Каза го Марка и заспа;
ето го Бельо че иде!
Конче си с крака ровеше,
с уста конче цвилеши -
дано се Марко събуди.
Като си конче ровеше -
цялата гора кънтеше,
като си конче цвилеше -
цялата гора ечеше.
Да си Марко събуди,
да не го хване Бельо,
Бельо беладжията,
Бельо ми бучакчията -
дано си Марко не хване,
да не му главата отрежи!
Блъсково, Провадийско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|