* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Еве сега до девет години,
какво Марко по крайнини шета,
по крайнини шета, та крайнини чува.
Кога било на свети Никола,
проговори Марко, млади Марко:
- Е виека, до дванайсе слуги,
угответе ручок да ручаме,
наточете вино да пиеме!
Послушаха дванайсе слуги,
уготвиха ручок да ручаха,
наточиха вино да си пият;
ред се редят със вино цървено,
ред е и до млади Марко.
Подадоха на Маркоте чаша,
Марко е на чаша задремал;
малко дремнал, голем сон сънувал.
Се му двори пелин ураснали,
насред дворо това сухо дърво,
на дървото до три кукувици.
Една кука заран, та па заран,
друга кука вечер, та па вечер;
трекя кука, ич не не утравя.
Щото си е заран, та па заран -
това си е Марковата сестра;
щото си е вечер, та па вечер -
това си е Марковото любне;
щото кука, ич не се утравя -
това си е Марковата макя.
Па си яхна Марко тая врана коня,
ойде Марко у нови манастир;
тамо седе до девет години,
пущи Марко коса до пояса,
па си яхна тая врана коня,
па си ойде на река Ситница.
Тамо найде деветдесе моми,
дека белят тия бели платна,
па ги белят у света неделя.
Я Марко им вели и говори:
- Е виека, деветдесе моми,
оти белите у света неделя -
дали ги белите бели да са,
или ги белите църни да са?
Я моми му велят и говорят:
- Еле питаш, право кье кажеме!
Заробил ни е Филип маджарина,
бели платна църни да ги правиме!
Па им вели църна калугера:
- По-як ли е Филип маджарина
от Марко, Марко кралевити?
- Бог го убил, та по-як кье да е -
Филип вдига тове мермер камен,
та го вдига коню до колена!
Та се сведе Марко, млади Марко,
та го вдигна коню до гривата.
Па на моми вели и говори:
- Дека седи Филип маджарина?
Я моми му велят и говорят:
- Бутни коня през тесни клисури,
кье те сретне кула от човешки глави,
и си сретнеш тая бела чешма,
на чешмата църн байрак побиен,
под байрако Ирина госпожа!
Бутна коня през тесни клисури,
па си сретна кула от човешки глави,
и си сретна тая бела чешма,
на чешмата църн байрак побиен,
под байрако Ирина госпожа.
Тера Марко студена водица,
я она му вели и говори:
- Кога любех Марко кралевити,
много съм си гладни захранила,
гладни захранила, жадни запоила;
а ся любя Филип маджарина,
не ми дава жадни да запоя!
Нещо кем те верно попитати:
- Като шеташ по земя, по градове,
не видя ли или не чу ли го?
Я Марко й вели и говори:
- Еве сега до девет години,
какво Марко у земя пропадна,
коня му съм за опело вземал...
Та си влезна Марко у равни дворове.
Ка го видя Филип маджарина,
на слуги си вели и говори:
- Изнесете вино и ракия,
да служиме църна калугера!
Я калугер вели и говори:
- Я не пия вино и ракия;
адет има по нашийо вилает
да се игра хоро със калъчка,
калугерско хоро със калъчка!
Заигра налево, надесно,
па посече Филип маджарина,
па си взема Ирина госпожа,
па я качи зад него на коньо...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016