* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Събраха се седемдесет краля,
събраха се Гинева механа.
Вино пия, верен облог правя:
да кой че се премлад юнак найме
да излъже Маркоте юнака,
да му вземе нему пръвно либе,
да ги венча Марко добър юнак,
да ги венча и да се не сети,
че венчава либе за другого?
Никой нема юнак да се найме,
наел се е Гине механджия,
на кральове тихом говореше:
- Фала вамо, седемдесет краля,
кье седите у мой дворове,
я кье ходим на Маркови двори,
кье излъжем Маркоте юнака,
кье му вземем нему пръвно либе,
кье ни венча Марко добър юнак!
Послушаха седемдесет краля,
останаха на Гиневи двори.
Гине ойде у Прилепа града,
та почукна Маркови порти,
та почукна и гласом провикна:
- Слезни, Марко, порти ми отвори!
Дочул го е Марко добър юнак,
бързо слезна, порти му отвори,
качйа се на чардак високи.
Тогай рече Гине механджия:
- Фала тебе, Марко стар приятел,
да знаеш ли я защо съм дошел?
Погодил съм мома соколевка,
па си немам кумо от стариня,
с тебека сме стари приятеле -
сега идем и кум да те каним!
Отговаря Марко добър юнак:
- Не е лошо, Гине механджийче,
не е лошо и кум да ти станем!
Той час рипна Гине механджия:
направи му до девет метани,
целива му оной десна ръка,
целива му и десно колено,
и му даде той люта здравица,
и се стега Марко добър юнак,
и се стега, оти кум кье иде.
Тогай рече Гине механджийче:
- Фала тебе, куме витег Марко,
наше село пусти адет има
кум да иде, кума да не води!
Послуша го Марко добър юнак,
остави си либе на дворове,
сам си тръгна с Гинете да иде.
Отидеа на Гиневи двори,
сретнаа го седемдесет краля,
сите са му на нозе станале,
сите са го на ръце хванали.
Дадоха му бре люта здравица
и се стегат китени сватове,
и се стегат за момата д' ида,
и се стега и Марко да иде.
Проговори Гине механджийче:
- Фала тебе, куме витег Марко,
наше село таков адет има
кога пойда за момата д' ида
кум да седи на момкови двори!
Послуша го Марко добър юнак,
остана си на Гиневи двори:
Повърна се Гине механджийче
и на Марко тийом говореше:
- Фала тебе, куме витег Марко,
ощ' едно кет, куме, да се молим -
да ми дадеш Шарка добра коня
да го карам като младоженче,
да го карам и че ми прилега!
Не сеща се Марко добър юнак,
кье е това се върла измама,
на си даде Шарка добра коня.
Обседна го Гине механджия,
покара го по равни друмове,
та пристигна седемдесет краля,
па ойдоха до равно Косово.
Тогай рече Гине механджийче:
- Фала вамо, седемдесет краля,
останете на равно Косово,
та се тука с коне разхождайте.
Я кье идем на Маркови двори
да излъжем Марковица млада,
да излъжем и да я доведем.
Послушаха седемдесет краля
останаха на равно Косово.
Гине ойде на Маркови двори,
та почукна на белите порти.
Видела го Марковица млада,
бързо слезна и порти отвори,
качиха се на диван високи.
Попита го Марковица млада:
- Какво става, Гине механджийче,
дали нещо по друм загубните,
или нещо тука забравихте?
Отговаря Гине механджийче:
- Нищо не сме по друм загубили,
не сме нищо тука забравили.
Азе дойдох и тебе да водим -
у нас седа седемдесет краля,
се кральове с кралици дойдоха,
само кумо без кралица седи,
та ни много трапеза грози,
та ме прати и тебе да водим
и ми даде коня за белега!
И се стега Марковица млада,
и се она това и не сеща,
кье е това се върла измама.
Не сеща се, па се и досеща,
ама нема какво да направи.
На си взема Марко остра сабя,
що се вие дванайсе пъти,
що се вие, та се у джеб крие,
па отиде с Гине механджийче,
отидоха до равно Косово.
Срещнале я седемдесет краля,
сторили я мома соколевка,
туриха й превез на главата,
качиха я у сремска кочия,
закараха у Гиневи двори
и пойдоха църкви на венчане.
Венчава ги Марко добър юнак,
венчава ги, ич се не досеща,
че венчава свое пръвно либе.
А она го със нога настъпи
ега Марко малко се досети,
а Марко се и това не сеща,
на си венча либе за другиго.
Върнаха се на Гиневи двори
и седнаха у честна трапеза,
захванаха да се гостувая.
Ред е дошло до млада невеста,
ред е дошло ръка да целива,
да целива и дари да дава
кому кърпа, а кому кошуля.
Секъде е невеста дарила,
ред е дошло кумо да дарува.
Целива му тая десна ръка,
дар му даде своя остра сабля,
ега Марко сабля си познае,
ега Марко тогай се досети,
кье е венчал либе за другого.
А Марко се това и не сеща.
Кон процвиле конска конюшница,
кон си цвили, арбанашки дума:
- Е ти, Марко, грозна пияницо,
не виждаш ли, Марко пиянице,
кье си венча либе за другого?
Дар ти даде твоя остра сабля!
Чак тогава Марко се досетил,
та на Гине със гърло говори:
- Фала тебе, Гине механджийче,
досега е всичко, що ти каза,
ти казваше, а я изпълнявам,
а сега кье па я да ти казвам,
я да казвам, ти да ме послушаш.
Сакам ние с тебе да пиеме,
да пиеме, да се надпиваме,
после сакам ние да играем,
да играем, да се надиграме!
Послуша го Гине механджийче,
та си седна у честна трапеза,
захванаха вино да си пият,
да си пият и да се надпиват.
Итър бил е Марко добър юнак,
чаша вдигал, вино не изпивал,
а пък Гине всичкото изпива.
Ка е видел Марко добър юнак,
кье е Гине много вода пийнал,
тогай рече Марко добър юнак:
- Ощ' едно кем, Гине, да ти кажем,
наше село каков адет има -
кум и кумец хоро да играят,
да играят, да се надигруват.
Играли са три дни и три ноще,
нали Гине повечко е пийнал,
па се Гине по-напред уморил.
На стол седнал малко да почине,
Марко бръкна у десни джепове,
па извади сабля на сглабове,
та погуби Гине механджийче,
та си забра младата невеста,
ойдоха си дома на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016