* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Вълчан Калинка залюби,
залюби и задрагова.
Двамцата се бендисаха,
бендисаха и забягнаха.
Калинка дете остави,
мъничко дете пленаче,
пленаче дете в люлката.
Като от село изляли,
стигнали поле широко.
Вълчан Калинки думаше:
- Калинко, булко повторно,
тука е поле широко,
гледай, Калинко, във пътят
челяк се във пъкь задава -
да не е, Калинко, Крал Марко?
Като Калинка погледна,
че Крали Марко насреща!
Кя на Вълчана думаше:
- Бягай, Вълчане, по-бръжко,
че Марко иде насреща -
двамата ще ни кайдиса!
Вълчан Калинки думаше:
- Сваляй, Калинко, ризата,
да я, Калинко, разрежем,
на було да я сториме,
да те, Калинко, прекрия!
Като ни срещне Крал Марко,
ще ни, Калинко, попита:
- Де гиди луди, та млади -
отде сте, къде ходите?
Пък ние ще му речеме:
- Двамката се бендисахме,
бендисахме и забягнахме,
вяра и клетва сторихме
когото срещнем на пътят
него за кръстник ще сторим.
Тебе на пътят срещнахме,
ти ще ни станеш кръстникът!
Като ги Марко посрещна
той на Вълчанадумаше:
- Вълчане, Вълчан войвода,
откъде и къде ходите?
Вълчан на Марка думаше:
- Двамката се бендис ахме,
бендис ахме и забягнахме,
вяра и клетва сторихме
когото срещнем на пътят
него за кръстник ще сторим.
Тебе сме на пъкь срещнали,
ти ще ни бъдеш кръстникът!
Марко на Вълчан думаше:
- Вълчане, Вълчан войвода,
чакай булото да вдигна,
кумицата си да видя,
да видя хубава ли е?
- Бре ой те тебе, Марко ле,
ние го едекь немаме
кръстникът було да вдига
и кумицата си да гледа!
И той си Вълчан замина.
Марко си в село отиде
на майчинем си дворите,
слуша детето, че плаче.
Той на Калинка повика:
- Калинко, любе Калинко,
къде си, любе, отишла,
та дете плаче в люлката?
Кя не излезе Калинка,
еми излезе майка му
и си на Марка думаше:
- Сино ле, Крали Марко ле,
де беше, къде ходеше,
та ти булчето забягна
с Вълчана баш хайдутина!
Марко майци си думаше:
- Скоро, мале ле, събирай,
събирай, мале, нарядай,
я свалям дрехи юнашки,
надявам дрехи просешки.
Подай ми здрани дисаги,
туряй булгарье в дисаги!
Той свали дрехи юнашки,
надяна дрехи просешки,
дисаги през рамо преметна,
че юбзе булгарията,
засвири Марко и запя,
тръгна от село на село.
Ходил е Марко, скитал е
цели ми девекь години,
та се е Малко отличил,
ма си Калинка не найде.
На десетяхът години
Марко си в село отиде,
в село насред мегданят,
засвири Марко и запя,
та са се, холам, събрали
мало й голямо в селото,
Калинка и кя отиде.
Кат го Калинка послуша
дребни си сълзи зарони,
че си във къщи отиде
и на Вълчана думаше:
- Да видиш, любе, Вълчане,
какъв е просяк пристигнал
и жални песни засвирил!
Ще пода да го попитам
кат ходи от село на село
жив ли е Крали Марко.
Вълчан Калинки думаше:
- Поди, Калинко, питай го,
дали го знае Крал Марка!
Калинка стана, отиде
и на просяче думаше:
- Я ой те тебе, просяче,
ти като ходиш сякъде,
та познаваш ли Крал Марка?
- Калинко бяла хубава,
три деня откак заминах
от Марковем селото.
Тамань през село минавах
Марка на гробье носеха.
И я, Калинко, отидах
до гробье да го изпратя.
За душа му раздадаха,
та и на мене дадаха -
ей, го Калинко, пръстенят,
да го, Калнико, поимам
за Крали Маркова душа.
Калинка дума просяче:
- Тъ вечер у нас ще дойдеш
да ядем и се веселим!
Кя си във къщи отиде
и на Вълчана думаше:
- Любе Вълчане, Вълчане,
просякът минал, Вълчане,
през Марковем селото
и видел Марка, любе ле,
кат го на гробье носели.
Тъ вечер ще го повикам
да ядем у нас и пием!
И са просяче забрали,
седнали да ядат, да пият.
Като пояли, попили,
просякът жално засвири,
заевири, холам, и запя,
пък Калинка му думаше:
- Хайде на хоро посвири
да станем да поиграем!
Просяк на хоро засвири,
заигра Вълчан с Калинка.
Вълчан просяче думаше:
- Просяче, ела поиграй,
да ви на, хоро попея!
Просяче стана заигра
и го на воднйк турили.
Като с нога потропа -
керемидите изпопадаха,
като с двете потропа -
дуварите се изсипаха.
И кя го Калинка познала
и на просяче думаше:
- Бре, ой те тебе, Крал Марко,
как ме излъга, измами!
Той на Калинка думаше:
- Я ой те тебе, Калинко,
детето ко не оставеше,
сал Вълчана щях да кайдисам,
ала ся, невясто Калинко,
и двама ще ви кайдисам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016