* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из село ходеше,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма,
да ида, да му пристана,
да ме от Беля отърве,
от Беля, Беля пантата!
Че на мене дотегна
вечер на чешма да ходя,
кървави ризи да пера,
човешки глави да крия!
Снощи ми Бельо донесе
до две ми глави човешки;
едната беше на бате,
другата беше на тате!
Марко Маринки думаше:
- Хайде, Маринке, пристани,
да те от Беля отърва,
от Беля, Беля пантата!
Маринка на Марко пристана,
Марко Маринка поведе,
че я в чаршия заведе,
купи й було до земя,
че я на конче покачи,
на конче, отзад на къча.
Двамата из път тръгнаха,
Маринка на Марко продума:
- Марко ле, либе Марко ле,
ако ни Бельо посрещне,
главата ще ми отреже,
главата със все косата!
Марко Маринки продума:
- Не бой се, Маринке, не бой се,
не бой се, либе Маринке,
аз ще го хитро излъжа!
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стигнали поле широко.
Вельо под дърво седеше,
остри ножове точеше.
Марко на Бельо продума:
- Радвай се, Бельо, радвай се,
бяла кумичка ще имаш!
Бельо на Марко продума:
- Я си открий, Марко, булчето,
да видя лика ли сте, прилика,
както ний двама с Маринка!
Марко на Беля пак дума:
- Не си ли чувал, бре, Бельо,
кат не се булче венчее,
кръстник булчето не гледа?!
Бельо се много зарадва,
той се наназад повърна
и си във къщи отиде,
отдалеч Бельо викаше:
- Излез, Маринке, я излез,
нещичко ще те зарадвам -
млада кумичка ще имаш!
Майка му от къщи се обади:
- Не си ли чувал, бре, Бельо,
Маринка на Марко пристана?!
Бельо се много ядоса,
възседна конче хранено,
и си Маринка настигна -
таман си в порти тя влиза...
Бельо Маринки продума:
- Девет години ще ходя,
и пак щ' те, мари, убия!
Той се назад повърна,
че си в манастир отива,
облече расо до земя
и пусна брада до пояс;
от село на село ходеше
за манастир помощ да сбира.
На Маринкини двори похлопа,
Маринка нещо да изнесе.
Той на Маринка продума:
- Радвай се, мари, Маринке,
Бельо го вече убиха,
аз му пръстен донасям!
Докат Маринка излезе,
той й главата отряза
и на Маринка продума:
- Не ти ли казах, Маринке,
девет години ще ходя,
и пак щ' те, мари, убия!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016