* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше,
руси си коси мъкнеше
и Марка люто кълнеше:
- Бог да те, Марко, убие,
че ми се веке додяло
юнашки глави да крия,
кървави саби да мия!
Велю през пътя вървеше
и на Грозданка думаше:
- Да ти е толко додяло,
хайде със мене да дойдеш.
- Велю льо, малко търговче,
я мало да ме почакаш,
я имам мъжко детенце
при Маркова майка да ида,
да ида, да го оставя.
Че си излезе Грозданка,
Вельо я хвана за ръка
и на врано конче я метна.
Вельо си дума кончето:
- Бягай ми, конче, бягай ми,
от Марка да избягаме!
Де ми в гората стигнали,
нали се Марко зададе,
с негово конче хранено.
Чуди се Вельо, мисли се,
какво на Марка да каже,
какъв селям да му даде...
- Марко ле, верен аретлик,
какъв ти хабер я нося -
утре си сватба подигам,
калтата ще те калесам…

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016