* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из село ходеше,
ходи Маринка и пита:
- Де има мъжа без булче,
да дойде, да му пристана;
мене ми вече дотегна
сутрина рано да ставам
и вечер късно да лягам,
остри ножове да мия,
човешки глави да крия!
Снощи ми Бельо донесе
до две ми глави човешки -
еднате беше на батя,
другата беше на татя;
и мен ще Бельо заколи!
Отде я Марко зачува,
той при Маринка отиде
и на Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
хайде ми на мен пристани,
от Беля да те отърва!
Маринка Марко думаше:
- Ако ни Бельо нас срещне,
двама ни ще ни заколи!
Марко Маринки думаше:
- Не бой се, Маринке,
ний се със Беля знаеме,
знаеме и познаваме -
найно хайдутлук правихме.
Че я Марко поведе
и я в чаршия заведе;
купи й скъпа премяна,
купи й було до земя,
и си Маринка прибули,
и я на конче покачи.
Станали, та си тръгнали;
минали гора зелена,
навлезли поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец,
до кладенец Бельо седеше,
остри ножове точеше.
Марко край Беля минава,
Бельо на Марко думаше:
- Марко ле бе, побратимо,
я да ти видя булчето -
дали ти, Марко, прилича,
както Маринка на мене!
Марко на Беля думаше:
- Не си ли чувал бе, Бельо,
от стари хора да казват -
кръстник със булка не хортува,
в очите не го поглежда,
дорде го на протка не вика;
за кръстник ще те уловя!
Бельо се много зарадва,
че си кончето припусна,
право си у тях отиде
и си на порти пухлопа,
и на Маринка викаше:
- Маринке, булка хубава,
излез ми порти отвори
и ми кончето поеми!
Не е излязла Маринка,
най е излязла майка му.
Бельо майка си думаше:
- Къде й, мамо, Маринка,
портите да ми отвори,
кончето да ми поеме?
Майка му дума на Беля:
- Бельо ле, синко Бельо ле,
Маринка снощи пристана
на Марко, твоя побратим;
не си ли ги, Бельо, срещал?
Бельо се люто разсърди,
че закла Бельо майка си
и си кончето припусна.
Таман си Бельо пристига,
Марко си порти заключва.
Бельо се люто разсърди,
че си закла кончето,
и го на порти разкачи,
и на Маринка думаше:
- Маринке, либе Маринке,
девет ще годин да ходя,
на просяк ще се престоря
и пак ще те заколя!
Че ходи Бельо, че ходи,
че ходи девет години,
остави брада до пояс
и се на просяк престори;
поведи магаре просешко,
край Маринкини минава.
Маринка на порти седеше
и си на просяк думаше:
- Ти, като ходиш и просиш,
ни си ли чувал за Беля?
Бельо Маринка думаше:
- Снощи край Бельови минавах -
Бельова майка струваше
и ми пръстена дадоха
за Бельовото прощане.
Маринка просяк думаше:
- Я чакай, дядо, да изнеса
жълтици да ти дикисам -
нали се от Бельо отървах!
Изнесе блюдо жълтици,
Бельо жълтици поема.
Извади Бельо остър нож
и й главата отряза,
и на Маринка думаше:
- Маринке, либе Маринке,
нали ти казах, Маринке -
девет ще годин да ходя,
на просяк ще се престоря
и пак ще те заколя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016