* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Прошетнал се Марко у Солуна града,
у Солуна града на хладна механа;
поял, попил благо вино и се упил,
и се упил, и се тежко се и успал.
Дек го дочул Филип Маджарина,
та му окраде първото, мори, любе,
първото любе, мори, с мъжкото дете,
та ги откара ъв земя Маджаринска.
Сепна се Марко, разбуди се,
кога видя, що кье види -
му го няма първо любе,
първото любе с мъжко дете.
Си викна Марк бърза коня.
Как го видя старата му майка,
и на Марко учудена говореше:
- Дека ти й, Марко, първото любе,
първото любе с мъжкото дете?
Я Марко на майка си говореше:
- Мълчи, майко, немой ме питай,
дай ми оттам капистри синджирлия,
да си ида ъв гора Беласица,
да си хвана стара кобилица,
да си ида ъв земя Маджаринска,
да си увзема първото любе,
първото любе с мъжкото дете!
Взе Марко капистра синджирлия,
та си отиде ъв гора Беласица,
та си фати стара кобилица,
та си отиде ъв земя Маджаринска.
Ка го видя Марковица първото любе,
яко се й подпряла, яко се й затворила,
я Марко на кобилица говореше:
- Хайде, златнокрила кобилицо,
да прерипнеш Маджаринови калли,
да вкараш ъв негови равни двори!
Я кобилица на Марко говореше:
- Не мога, Марко добър юнак,
Бог да убий твойто първо любе,
що ми попържи златни крила!
И тогава Марко люто налюти,
та си изкара ножче анджарче,
па си убоде стара кобилица,
та се шетна ъв земя Маджаринска.
Та си се чини младо просяче,
та си шета мъра-много три години,
та си пусна коса до очите,
коса до очите, брада до пояс...
И ред му й паднало да замине,
да замине край Маджарински порти.
Как го й видяла млада Марковица,
скоро й поваркала, порти му отворила,
и на младо просяче говореше:
- Варай, варай, младо просяче,
много ходиш, много шеташ,
дал си чул нещо за млади Марко,
жив ли й ощ, или умрял е?
Младо просяче на Марковица говореше:
- Варай, варай, млада Маджарице,
ти да си жива, Марко Бог да го прости -
ето три години скорнито му за душа нося!
И изкара Марковица мюжде да му даде,
мюжде да му даде - мъра-много два ялдъза.
И по-скоро се върна горе в сараи -
хабер да даде на Филип Маджарина.
Повикал си й младо просяче Филип Маджарина,
и го закарал при тежки гости от седемдесе краля;
и той седнал до край, до вратата,
до крайо, до вратат, заедно с децата...
И седнаха да поручат, да попийнат,
и фатиха седемдесе краля облог да се обложуват,
облог да се обложуват един на друг -
кой е по-юнак да изпий Марковата чаша,
що беряла мъра-много, деветдесе и девет оки.
Всички се редом редили, никой не можал да го изпий.
Ред е дошло и на Марковото дете,
Марковото дете га изпило до половина,
я негова майка върло го кълне,
върло го кълне и по глава го чука:
- Ах, да те натема бре, Марково копиле,
и ти като татко ти пияница кье станеш!
Ред е дошло и на младо просяче,
младо просяче го изпило битювия,
и на тежко гости си говореше:
- Ъв земя Маджаринска три години съм шетал,
три години съм шетал, яко съм зажаднял,
от зъб на зъб, в гърло не дийдиса!
Подали още една чаша, и нея га изпил.
И седемдесе краля пак се облог обложуват -
кой е юнак над юнаци, да изкара Маркова сабя от ножница!
Всички се редом редили,
никой не може да я изкара.
Ред дойде на Марковото дете,
той я изкара до половина.
Майка му пак върло го кълне
и по глава го чука:
- И ти като татко ти кье стнеш кеседжия!
Я младо просяче вели и говори:
- Подайте го и аз да си докимасам!
Подали му тая ръждава сабя,
похватил га и накраю га изкарал.
Па си рипнал Марко на юначки ноги,
и си й запригнал на тежко ми гости,
дегал, кастрил наред, дордека е стигнал,
поставил Филип Маджарину с млада Маджарица,
с млада Маджарица и с мъжко дете.
Ха си фатил Марко Филип Маджарину,
отсякъл му двете ноги до колене,
двете ноги и ръките до лакъти,
изкарал му й неговите две очи -
кьорав да шета ъв Маджаринска земя.
На млада Маджарица вели-говори:
- Хайде, товаряй, що кье товариш,
да си идем ъв Прилепа града!
Товарила, що товарила Маджарица,
тръгнали са за Прилепа града,
довтасали ъв Маркови сараи.
Поседнал с мъжко дете да вечеря,
и попитал млада Маджарица:
- Варай, варай, млада Маджарице,
свеща ли ще светиш ил служба служиш?
Я Маджарица на Марко изговори:
- Не съм кадър, Марко, служба да ти служа,
лю свеща кье светя, диван кье ти стоя!
Увил Марко Маджарица с рогозина,
улусал рогозина смола и катран,
подпалил Маджарица от глава до пети,
та й поседял с мъжко дете да вечеря -
яли, пили, мъра-много три дни и три нощи,
а Маджарица диван стои и свеща свети!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016