|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак спасява сестра си, отвлечена от турци
Позаял се, позапил се, Коладе ле,
над хубаво Дряно поле, Коладе ле,
позапил се добър юнак,
отстоява му млада булка,
отстоява му, залива му,
залива му, запитва го:
- Ой те тебе, добър юнак,
като ядеш, като пиеш,
пада ли ти на сърцето?
Снощ минаха зорбаджии,
зорбаджии, зорба турци,
отвзея ти милна сестра,
милна сестра Иринчица,
Иринчица-Маринчица.
Като зачу добър юнак,
от там скочи добър юнак,
припаса си тънка сабя,
преметна си бойна пушка,
че отиди в тъмни яхър,
изведи си хранен коня,
оседла го, уюзда го,
оптегна го, връседна го,
че го пусна тъй надолу,
тъй надолу тънкум пътче,
тънкум пътче Цариграшко,
че си стигна зорбаджии,
зорбаджии, зобра турци,
извади си тънка сабя,
съсече си зорбаджии,
зорбаджии, зорба турци,
отвзема си милна сестра,
милна сестра Иринчица.
Камено, Бургаско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|