|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак спасява сестра си, отвлечена от турци
Запил ми се Добър юнак,
над хубаво Дряно поле,
отстойва му млада булка,
отстойва му, залива му
залива му, запитва го:
- Като ядеш, като пиеш,
пада ли ти на сърце?
Отговаря Добър юнак:
- Не ми пада на сърцето,
снощ минаха зурба турци,
откраднаха ми милна сестра,
отнесоха я надалеко.
Че си стана Добър юнак,
изведе си хранен коня,
назоби го, напои го,
стегна го, възседна го,
препаса си тънка сабя,
че го пусна татък долу,
достигна си зурба турци,
извади си тънка сабя,
че посече зурба турци,
зурба турци анадолци,
отърва си милна сестра.
Ой, наздраве, ой, сайбийо!
Горно Александрово, Сливенско; коледна - на момък (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|