* * *

Юнак спасява сестра си, отвлечена от турци

Запил ми се млад Николчо,
на високо, на чардаци,
отстойва му млада булка,
млада булка, тънка Янка,
отстойва му, залива му,
с бяла чаша ройно вино,
залива му, запитва го:
- Ой те тебе, млад Николчо,
като ядеш, като пиеш,
пада ли ти на сърцето,
снощ минаха зурба турци,
отнеха ти милна сестра. -
Че си стана млад Николчо,
че си влези, темен яхър,
че си изведи хренен коня,
оседла го, обюзда го.
Отговаря млад Николчо:
- Ой те тебе, хранен коня,
ако настигнем зурба турци,
турци да си отнемем,
да си отнемем милна сестра,
краката ти ще посребря,
гривата ти ще позлатя. -
Оседла го, възседла го,
че го пусна дълги пъти,
че настигнал зурба турци,
настигна ги, посече ги,
че си отнел милна сестра.
Краката му посребри,
гривата му позлати.
Тука пеем, Богу славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018