|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Похвалила се Милкина майка, Коледо ле,
ой, Милке, Милке, хубава Милке,
ой, Милке, Милке, Котлен-гражданке,
че като Милка никъде няма,
ни в Цариграда, ни в Будинграда.
Отде я зачу, бре, младо гърче,
младо гърче, младо търговче,
че си направи сиво корабе,
че го напълни със стоки всякакви.
Та си го пусна низ Бяло море,
низ Бяло море, низ Черно море,
та си го запря край Котел-града
и си отвори стоки всякакви.
Вървели булки, вървели моми,
най-подир иде хубава Милка,
хубава Милка с нейни другарки.
Де я загледа, бре, младо гърче,
бре, младо гърче, младо търговче,
че си затвори синьо корабе,
и си го бутна низ Бяло море,
низ Бяло море, низ Черно море.
Отдолу иде Милкина майка,
тихо тича, виком вика:
- Кажи ми, Милке, кажи ми, дъще,
ако си с турчин - черна робиня,
черно да нося, тебе да жаля;
ако си с гърче - бяла гъркиня,
бяло да нося, теб да не жаля.
Че се провикна хубава Милка,
хубава Милка от синьо корабе:
- Ази съм с гърче - бяла гъркиня,
бяло да носиш, мен да не жалиш.
Ракита, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|