|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Похвалила се Милкина майка,
ой Коладе, мой Коладе:
- Милкина хубост нийде я няма,
ни в Цариграда, ни в Будинграда,
а най я има във Дряно поле,
във Дряно поле, край Черно море.
Че я зачува Тинче-латинче,
Тинче-латинче, Тинче търговче.
Че си повикало дор девет майстори,
дор девет майстори се баш дюлгери,
че му сковаха тънка гемийка,
тънка гемийка засмолена.
Че я напълни жълта коприна,
жълта коприна, мораво злато,
че си я пусна от Будинграда,
от Будинграда за Дряно поле,
за Дряно поле по Черно море.
Гемийка стига, котва си спуска,
котва си спуска, гемийка спира.
Че се провикна Тинче-латинче
Тинче-латинче, Тинче търговче:
- Ази си имам за продан
жълта коприна, мораво злато.
Вси дойдоха, вси купиха,
най-подир върви хубава Милка,
след нея вървят - скутове държат,
над нея хвъркат - сянка й праят
хубава Милка у гемийка стъпва
у гемийка стъпва, синджир се късва
синджир се късва, гемийка тръгва
по Черно море за Будинграда.
Че се изпровикна Тинче-латинче:
- Хубава Милка нийде я няма,
ни в Дряно поле, ни в Цариграда
а най я има у тънка гемийка,
у тънка гемийка за Будинграда.
Пейчиново, Беленско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|