|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Похвалила се Милкинта майка,
Милке ле, котленке, белогражданке,
на хорото при момите:
- Кът наша Милка никъде няма,
ни в Цариграшко, ни в Дряно поле.
Отде я зачу Делижа Марко,
че й проводи женийлички,
женийлички, жълта бъкличка.
Присмяла му се хубава Милка:
- Какви коня пътя минаха,
пътя минаха, прах не вдигнаха.
По-подир мина Делижа Марко,
Делижа Марко с куцо магаре,
прах повдигна, сокак задигна.
Че се разсърди Делижа Марко,
че си отиде в Цариграда,
в Цариграда, в чаршията.
Там си накупи моминска руба,
че си нае закрита кола,
че си отиде в Милкиното село,
че се провикна Марко търговец:
- Хайде, продавам всякаква руба,
всякаква купя, сърмо и злато.
Извървели се всичките моми,
всичките моми, младите булки,
младите булки, старите баби.
Най-подир идва хубава Милка,
че влезе Милка във колата,
да си избере моминска руба,
моминска руба, сърмо и злато.
Марко търговец проговаря:
- Привлез, привлез по-навътре,
да си харесаш всякаква руба.
Че привлезе хубавата Милка,
че я затвори Марко търговец.
Марко търговец пак проговаря:
- Аз не съм, Милке, Марко търговец,
ази съм, Милке, Делижа Марко.
Че си открадна хубава Милка.
Комарево, Провадийско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ); Делижа
- от тур. дели 'луд'.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|