|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Похвалила се Милкина майка,
ой Коладе ле, мой Коладе ле:
- Нийде ми няма хубава Милка,
само я има в града Котлена.
Отде я зачу младо търговче,
че си прикупи дребна приматя
дребна приматя, моминска купя,
моминска купя, бяла коприна,
бяла коприна, синьо зелена.
Че си отиде в Милкино село,
ах че си викна, викна провикна:
- Хелала, хела, дребна приматя,
дребна приматя, моминска купя.
Ех че си иде хубава Милка.
Два пауна й сенки вардеха,
три робини й поли държаха.
Кат я видя младо търговче,
ума загуби, сърма забрави.
Ех, че си хвана хубава Милка,
за ръчицата, за десницата,
че си я метна в средна гемийка.
Милкина майка тичом тичаше,
тичом тичаше, виком викаше:
- Постой, почакай, младо търговче,
майка да види хубава Милка.
Ако е Милка черна рибинка,
майка за Милка черно да носи.
Ако е Милка бяла българка,
майка за Милка бяло да носи.
Отговаря младо търговче:
- Върни се, върни, Милкина майко,
тя не е Милка черна робинка,
а е Милка бяла българка.
Хан Крум, Преславско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ); приматя
- стока.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|