* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Прочу са Янка гражданка,
че тъче тънки дарове,
основа бяла коприна,
вътъка сърма и злато.
Отде га зачу млад Герги,
млад Герги, млад гемиджиян,
той купи нова гемийка,
гемийка със гемиджиика,
право си у Янкини отиде,
вън на вратата повика:
- Я излез, Янке ле, я излез!
Янка навънка излезе.
Герги на Янка думаше:
- Събувай, Янке ле, чепички,
обувай, Янке ле, чепички,
покачай са, Янке ле, в гемийка,
в гемийка при гемиджиика.
Янка на Герги думаше:
- Гьорге ле, любе Гьорге ле,
кога ще вида майка си,
майка си, Гьорге ле, и баща си.
Гергина Янка думаше:
- Ще видиш, Янке ле, ще видиш
майка си, Янке ле, и баща си
кога морето пресъхне,
риба по сухо да тръгни,
тогиз ще видиш майка си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017